Андре Френо

Андре Френо (Andre Frenaud), френски поет, е роден на 26.07.1907 г. в Монсо ле Мин, Сона и Лоара. Завършва гимназия в Дижон, после учи философия и право в Париж. Преподава френски език в Лвовския университет (тогава - Полша), пътува в СССР, Испания, Италия. През 1937-1967 г. заема различни постове в публичната администрация. Мобилизиран през 1939 г., попада в немски плен, прекарва две години в затвор в Бранденбург, откъдето успява да избяга и се завръща във Франция с фалшиви документи, след което се присъединява към Съпротивата. Участва в нелегални антифашистки издания, както и в известната антология „Честта на поетите” (1943). нелегално издава сборниците „Царете-влъхви” (1943) и „Парижките тайни” (1944). В поемите „Черната сватба” (1946) и „Огромното лице на богинята на Разума” (1950) възпява мъжеството на човека, преодоляващ трагичната абсурдност на битието. По-късно издава „Рай няма” (1962), „Неръкотворен образ” (1968) „Римската магьосница” (1973). Приятел на художниците Раул Юбак и Жан Базен, пише за изкуството, книгите му излизат с илюстрациите на Хуан Миро, Фернан Леже, Андре Масон, Жан Дюбюфе, Мария Елена Виейра да Силва, Едуардо Чилида и др. Издава интервютата си през 1972 г. Носител на Голямата награда на Френската академия (1973), Голямата национална поетична награда (1985). Стиховете му са преведени на много езици - немски, холандски, италиански, сърбо-хърватски, унгарски, полски, руски, македонски, румънски, албански, английски език. Умира на 21.06.1993 г. в Париж.


Публикации:


Поезия:

АКО Е ИМАЛО ЛЮБОВ/ превод: Андрей Манолов/ брой 72 април 2015