РОДИНА
превод: Елка Няголова
РОДИНА
Ето нашето руско СЛОВО,
ето нашата руска РЕЧ.
И реките Ока и Волга.
Градовете Ярославъл и Керч.
И огнищата наши златни,
за сърцето - местата наречени.
И горите, селцата и хатите,
мило мое и скъпо Отечество…
Още: руската наша волност,
и света да приемаш с душата си.
И тамяна. И мама. И своите.
И трапезата шумна и шарена…
Всичко: ранните наши залези,
а и късните вечери - също,
белоснежните облачни залпове,
чернооките бури могъщи…
И небето! Небето, високото!
Наша стара Русия, премъдра,
този жеравен строй и солото
на един от тях: „ЩЕ СЕ ВЪРНА!”
НА ПОЕТИТЕ
Навлиза в Лета лятото на нашия живот.
Едно от тях. А топлата вода бе близо…
Тече реката, триединна, вдигнала нивото
със люлчина вълна от изток.
Но идва ден. И времето избухва.
Децата-просяци излизат от забвение.
Мечтата непробудна се събужда.
И блудни синове зове.
***
Уморено небе. И очите му.
Сиви нишки на облаци пъстри.
Златни ленти на залези чисти.
Загрубелите длани на пътя.
Дъжд, боботещ из селското гробище…
Всичко тук омагьосва, предрича…
Руини, старо мостче, стобор и
вик на вятър, в полята затичан.
Тези зими, капризни виелици,
дива лобода, степ наранявана.
Бащин край, със теб преживели сме -
всичко в тази печална страна!
