Пер Лагерквист

превод: Елисавета Багряна

КОРАБЪТ НА ЖИВОТА

Скоро ще бъдеш бездиханен, без да знаеш, че
се плъзгаш
с кораба на живота към друга страна,
където утрото те очаква на непознати брегове.

Не се тревожи. Не бой се от часа на
заминаването.
Една нежна ръка ще опъне спокойно платната,
когато корабът
те понесе от страната на вечерта към страната
на изгрева.

Върви без страх надолу към тихия бряг,
върви по дългата свежа пътека, през
здрачените треви.

О, ВЕЛИКА, ГНЕВНА ПРИРОДО

О, ти, велика, гневна природо,
твоята трескавост се люшка в мене,
както старото дърво люшка
своите сърдити, разбушувани клони.

Аз те нося в себе си, дълбоко внедрена,
укрита като духа на зелените листа,
като пролома на долината,
като буйния поток.

Трябва да проявявам твърдост,
да те подтискам,
да те надвивам,

въпреки
че те обичам,
че те обгръщам…

И все пак аз се преборвам с тебе,
за да стане кръвта ти моя кръв,
за да запеят вените ти
моята песен.
Твои са разклоненията на моето сърце
и на моя дух.