Пер Лагерквист
Пер Фабиен Лагерквист (Pаr Fabien Lagerkvist) шведски поет, драматург и есеист, е роден на 23.05.1891 г. в малкия град Векшьо, провинция Смоланд, Южна Швеция, като най-малко дете от седем деца в лютеранското семейство на Андрес (началник на местната жп гара) и Йохана Лагерквист. Известно е, че дома на родителите му е имало портрет на Мартин Лютер и три книги: Библията, сборник с псалмите и книга с проповеди. След завършването на училище (1910) в продължение на две години учи изкуство и литература в университета на Упсала. Печата от 1906 г. - разказът „Майчина любов” в местния вестник „Смоландс Постен”. Сътрудничи на социалистически списания и вестници (1910). Дебютира през 1912 г. с повестта „Хора”. От 1913 г. до 1930 г. живее в Дания, Франция и Италия. Издава „Две приказки за живота” (1913), сборника с поезия и лирическа проза „Мотиви” (1914), сборника с разкази „Желязо и хора” (1915), „Страх” (стихове и прозаични миниатюри, първото шведско експресионистично произведение, 1916). Прекарва почти цялата Първа световна война в неутрална Дания и пише за театъра - „Последният човек” (пиеса, 1917), „Трудният миг” (три едноактни пиеси, 1918), „Театър” (есета, 1918). През 1919 г. като театрален критик в стокхолмския вестник „Свенска дагбладет” („Svenska Dagbladet”) създава поетичния сборник „Хаос” (1919) и най-силната от ранните си пиеси „Небесната тайна”, следват повестта „Усмивката на вечността” (1920), поетичните книги „Пътят на щастливеца” (1921) и „Песни на сърцето” (1926), сборника с къси разкази „Зли приказки” (1924), „Гост в света” (автобиографична повест, 1925), „Трудно пътешествие” (автобиографична повест), „Завоюван живот” (философски размисли, 1927), „Човекът, който изживя живота си” (пиеса, 1928), „На огъня” (поезия, 1932), „Бойният дух” (проза, 1930), „Кралят” (пиеса, 1932), „Палачът” (повест, 1933, пиеса, 1934, ), „Свитият юмрук” (пътеписи, 1934), „По онова време” (разкази, 1935), „Човекът без душа” (драма, 1936), „Гений” (стихове, 1937), „Песен и борба” (стихове), „Дом и звезда” (стихове), „Победа в тъмнината” (драма, 1939), „Поезия и бой” (стихове, 1940), „Джуджето” (роман, 1944), „Оставете хората да живеят” (драма, 1949) „Варава” (роман, 1950, филмиран - 1961, с Антъни Куин). След войната и до средата на 20-те г. пътува в Норвегия и Франция, Италия и Северна Африка. През 1933 г. пътува до Гърция и Близкия Изток - посещава Атина, Йерусалим и Александрия. След края на Втората световна война отново пътува из Европа, а през есента на 1950 г. след завършването на романа „Варава”, пътува из Средиземноморието. Член на Шведската академия (1940). Почетен доктор на Гьотеборгския университет (1941). Лауреат на Нобелова награда за литература за 1951 г. В следващите години издава деветия си поетичен сборник „Вечерна земя” (1953) и още пет романа: „Сивила” (1956), „Смъртта на Ахасфер” (1960), „Пилигрим в морето” (1962), „Светата земя” (1964) и „Мариамна” (1967). През 1918 г. се жени за Карен Дагмар Йохане Сьоренсон, с която се развежда през 1925 г. и същата година се жени за Елен Халберг, вдовица на шведския художник Йьоста Санделс. Загубва съпругата си през лятото на 1967 г. след повече от 40 г. съвместен живот. Определян като „гигант на съвременния класицизъм”. Умира от паралич на 83 г. на 11.07.1974 г. в град Лидингьо, Швеция.
Публикации:
Поезия:
КРАСОТАТА ИЗБУЯВА…/ превод: Елисавета Багряна/ брой 63 юни 2014
КОРАБЪТ НА ЖИВОТА/ превод: Елисавета Багряна/ брой 131 октомври 2020
Проза:
