Дмитрий Мизгулин

превод: Елка Няголова

***

Тръгвам си от Петроград, пак клетник,
от живота уморен, разнищен,
моят свят тополов е и кленов,
а градината ми ябълково-вишнева.

И изкачвам стъпалата стръмни,
а наоколо - такава тишина,
тайнствени отблясъци до съмнало
в стаята ми пърхат по стената.

Ще въздъхна някакси виновно,
вече е към края моят ден,
само Бог и комендант с пагон -
нямам други шефове над мен.

До прозореца съм, не е късно още:
сънен свят, притихнал в тишина.
Зреят ябълки, звезди разкошни,
тихо висва в клоните луната.

Нищо вече не ми трябва, мина
шепот и листата призова…
Плуват из мъглата на градината
руските, печалните слова…

***

Птиците отново се завръщат.
Свети в синкави отблясъци гората.
Скоро, Боже мой, ще са си вкъщи,
Лятото ще звънне на вратата.

Празната градина цъфва вече,
само във душата ми - ни звук.
Изведнъж внезапно, отдалече
спомен за раздяла бликва тук.

…Шушне снегопад. Фенери светят.
Дъх цигарен мисълта превзема.
Ивица сребро зората мести…
Избледнява бавно - и у мене.

И какво остана? Сняг, безредие,
влажен дъх във дългите ни нощи,
голата тъма, простряна вредом,
странно сбогом, още нещо, още…

Днес сме само чужди - аз и ти.
Просто е. Сърцето бий отмерено.
Тази простота до ужас стига,
строга страст, дори е равномерна!

Да виниш ли или да прощаваш?
Мина време, болката не гасне.
За живота вече знам отдавна,
но живея все по-трудно някакси…

Всичко днес със пролетта звъни!
Где в природата тъгата ни се дяна?
Птиците завръщат се отникъде
след безкрайно тягостна раздяла.

***

И изстива земята ми родна.
И зарастват с трева пепелищата.
Стана тясно във руските гробища.
Сред полетата руски - нищо.

А Самара и Твер се завърнаха,
но какво, като пак са обречени.
Зад тезгяха пазарен посърнала
не се чува руската реч…

Дали скъса се дългата нишка?
Дали връща се слава спасителна?
Как сега да простиш, да виниш?
Право нямаме и безсилни сме.

Как от болката да се събудим!
Много времето ни е откраднало.
Беше. Сбъдна се. Като чудо.
Но полето не е разорано…

Не е хвърлено семето още.
И боя се, че вече е късно.
Вън тъмнеят облаци лоши.
И помръкват звездите оскъдни.

И трева се извива край вратника.
Мрачна бездна над нас е скупчена.
И кръжат, и кръжат черни врани
над едва просветващи куполи.