интервю на Мирослава Панайотова

Виолета Бончева е автор на 13 книги с поезия и проза и преводач  от испански език на още четири, публикувани в България, Испания и Чили. Носител е на награди на наши и международни конкурси. Нейни творби са преведени на испански, английски, шведски, френски, каталунски, арменски и др.езици и публикувани главно в Латинска Америка и Испания, както и във Франция, САЩ, Швеция и др. Дипломиран преподавател по испански език от университетите в Саламанка, Гранада и Сантяго де Компостела, Испания.

- Как се случва така, че нямаш слаби разкази?

- Това е много интересен въпрос, чийто отговор не знам. Може би само читателят може да каже защо един разказ би могъл да се нарече „слаб” или „силен”. Според мен, добрият разказ е симбиоза между реалността и фантазията. Той трябва да е интригуващ, дори когато описва живота на една борова игличка…

- Някакъв особен трик ли е или просто талант?

- Талант е да избереш онази гледна точка, от позицията на която животът се „вижда” откъм по-интересната му страна и да интерпретираш случващото се така, че да привлечеш и задържиш вниманието на читателя до края.

- Бих искала да разкажеш повече за творческия процес при създаването на един твой разказ.

- Процесът на написване на един разказ може да е краткотраен, друг път -    по-продължителен. Обикновено моите разкази  не отнемат много време, но пък претърпяват  немалко редакции…Повечето  са с отворен край  - оставям на читателя сам да ги „допише”. По този начин той е „принуден” да мисли, да фантазира, да избере финал, който го удовлетворява.  Много често  идеята за написване на разказ отлежава дълго…

- Кои са любимите ти съвременни автори?

- Любими съвременни автори - те са не един и двама - както български, така и чужди. Но, ако питаш кой от тях препрочитам най-често - ще ти кажа - това е Алеко Константинов…

- Доколко Мексико и латиноамериканската литература повлияха на творчеството ти?

- Да,  латиноамериканската литература и животът ми в Мексико имаха силно влияние в моето творчество, когато пишех „Голямото сомбреро” - разкази за деца, пиеската  „Мексиканска приказка” и особено в двуезичната ми поетична книга „В пъпа на луната” - същата претърпя второ  издание в изд. „Лулу” - Буенос Айрес. Стиховете ми бяха бели, ритмични, с  по-различна образност и сюжети. Определено мога да кажа, че тази вълна  не ме е отминала и често се завръща, носейки ми настроението и носталгиите от ОНОВА време…

- Има ли неща, които още те удивляват?

- Докато сме живи - ще продължаваме да се удивяваме - на природата, на взаимоотношенията, на технологиите, на постиженията, на неочакваното, на непредвидимото, на недопустимото, на неопровержимото… на чудесата, които ни заобикалят, а понякога ни убягват. ..  Една сентенция на Гьоте казва: „Човек вижда толкова чудеса, колкото носи в себе си”.

- Кое поддържа жаждата ти за живот?

- Жаждата за живот  съществува у всеки.  А думата „жажда” се обяснява само и единствено с думата „любов”. Любовта е начало и край, тя е многопосочна - към любим, към деца, към близки, към приятели, към природата, към Бог… Само притъпената чувствителност, липсата на вътрешна хармония, перманентната неудовлетвореност, властта на егото, могат да допуснат бягство от живота и влечение към мрачните козни на непознатите пространства…

- Разкажи нещо за твоя град.

- Моят град, Стара Загора, има славна история. Той съществува близо осем хилядолетия и най-ранните следи от цивилизация са от седмото хилядолетие преди Христа. През 1968г. са открити останки от неолитни жилища, които датират от 6-то хилядолетие пр.н.е. Градът е носил 8 имена, бил е център на римската провинция Тракия. В централната част  на  града е възстановен античен форум, на чиято сцена днес оживяват герои от оперни и театрални постановки, изнасят се концерти, реализират се културни програми. Градът е известен не само с правите си улици, липите и поетите, а и със Старозагорското въстание от 1875 г., Битката край Стара Загора през 1877 г., с това, че Левски е живял в нашия град през периода  1855 - 1858 г. и е учил за свещеник в Светиниколското  училище…  Първата извън столична  опера е  открита в моя град  на 27 февруари 1925 г., с постановка на операта „Гергана”, а историята на първото извън столично Радио започва на  13 декември 1927 г…

Стара Загора днес е един прекрасен град за живеене - той е зелен, с изградена инфраструктура, с духовни традиции, културни и образователни средища с основателната претенция да бъде един от европейските градове „най-добър за живеене”…

- Кой е пътят за България по време и след корона вируса според теб?

- Пътят на България зависи от българите и тяхното отношение към безспорната действителност. Ако продължаваме да общуваме с езика на омразата, озлоблението, ненавистта, наглостта и цинизма, ако между нас няма опити за културен и толерантен диалог, подкрепа на справедливи каузи, незачитане и завист - никога няма да сме сред първите. Българинът трябва да се извиси нравствено, да изскочи от клетката на песимизма и еснафщината, да открие своята мисия в живота и да прави това, за което има способности и талант…

- Извън литературата какво обичаш най-много?

- Извън литературата обичам музиката. Може да се каже, че живея на музикален фон - от сутрин - до вечер. Някога мечтаех да стана оперна певица… Цветята са друга моя слабост.