ПЪЛНИК
превод: Наталия Недялкова
ПЪЛНИК
Празни времена и празни хора.
Празни животи и празни глави.
Празни приказки и празни лакърдии.
Празни обети и празни съвети.
Празни прегръдки и празни любови.
Празни спомени и празни сънища.
Празни джобове и празни лавки.
Празни села и празни градове.
Празно е всичко, когато е празна
страницата, която обръщаме.
Дай ми, Боже,
да съм пълен със себе си
и да имам пълна къща с гости,
та с пълна чаша да вдигна за тях наздравица
на пълната ми трапеза.
Така ще бъдат пълни
и очите, и сърцето, и душата ми.
Не искам да съм празен на празник.
Елате при мен на пълник.
ЗА (НЕ) ПРИЯТЕЛИТЕ
Дядо ми, Бог да го прости,
на баща ми, Бог да го прости,
много пъти е казвал:
„Ако имаш много приятели,
винаги бъди добре сресан,
защото, когато по пътя си ги срещнеш,
те ще те погледнат в лицето.
Ако пък имаш много неприятели,
нека да ти блестят обувките,
защото когато на пътя си ги срещнеш,
те ще минат край теб
с поглед, забит в земята”.
Татко ми, Бог да го прости,
същото казваше и на мен.
Но никога не успях
да го попитам
как да разпозная
едните и другите.
Имам много приятели, Бог да ги прости,
живи са, а са умрели.
Имам много неприятели, Бог да ги прости,
умрели са, а са живи.
Знам, че и едните, и другите,
ще ме видят един ден на пътя
гологлав, босоног и усмихнат.
