ЛЯТО
превод: Кръстьо Станишев
ЛЯТО
Ирпен - ти си спомен за хора и лято,
за волност, за бягство от робски тегла,
за листи сред зноя, за сини шибои,
за смяна на ведро небе и мъгла.
За клонка зелена, за тръпно търпение
на тъмна смола, за другари добри,
намиращи малки и мойте хваления,
а жалки и мойте възхвали дори.
Викът на внезапни авлиги, явление
на тънка китайка, и жълта кора,
а борът игли не помръдва от леност,
предал на кълвачите цяла гора.
Влажнеят долапи и горските жаби
вещаят промяна на времето пак,
над прага гредите приютяват врабците,
щурецът зад печката гуши се пак.
Жени изпотъпкаха нежния злак.
Пасяха си облаци във висината.
Здрачи се. На сумрака хитрият ход
пламтящите репеи сля с тъмнината
и женските сенки преля в равнината,
пожарът на кърпите - в мътния свод.
Поставил простора във миг на колени,
затвори сив кръг хоризонтът едва.
Светкавици вдигаха като елени
рога и от слани ядяха трева,
но пак се залостваха порти стъмени
пред нощни крадци, за да спят след това.
Преди да си тръгна, през шума се спуснах
сред трескава жар, от небето с ръкав
изтрих недомлъвките като от устни,
напукани в обрив, кървящ и корав.
И есен - о, чапла със крясък далечен -
прочисти гърлата: разбрахме мигът,
че ний сме на пир - прототип вековечен -
във време на чума - на Платон пирът.
Отде тази скръб, Диотима? Не страдай.
Забравата как ще прекъснеш и ти?
От мрак саможив - на сърцето в площада!
Спасение мое, разтваряй врати!
Крои ли интриги арфистката Мери?
Под нейните пръсти съдбата звъни
и вятър шуми като арфа, намерил
последен залог за безсмъртните дни.
1930
——————————
СЛЕД БУРЯТА
Изпълнен още въздухът е с буря.
Пак живо, всичко диша като в рай.
Лилави, буйни кичури разтурил,
просмукал свежест, люлякът сияй.
Сезонът променил е всичко живо.
Дъждът във водостоците кънти.
Но в блясъци небето се облива,
зад тъмен облак синева трепти.
Ръката на художника всесилно
измива прах и кал със властен жест.
Излизат от добрата му багрилня
преобразени минало и днес.
Разбрал е той: полувекът полека
след бурята отмина. И векът
сега не е под негова опека.
За бъдещето се открива път.
О, не разчистват пътя сътресения
към новия живот необяснен,
а буря, щедрота и откровения
в духа, от нещо в миг възпламенен.
1958
ЛЕТО
Ирпень - это память о людях и лете,
О воле, о бегстве из-под кабалы,
О хвое на зное, о сером левкое
И смене безветрия, ведра и мглы.
О белой вербене, о терпком терпеньи
Смолы; о друзьях, для которых малы
Мои похвалы и мои восхваленья,
Мои славословья, мои похвалы.
Пронзительных иволог крик и явленье
Китайкой и углем желтило стволы,
Но сосны не двигали игол от лени
И белкам и дятлам сдавали углы.
Сырели комоды, и смену погоды
Древесная квакша вещала с сучка,
И балка у входа ютила удода,
И, детям в угоду, запечье - сверчка.
В дни съезда шесть женщин топтали луга.
Лениво паслись облака в отдаленьи.
Смеркалось, и сумерек хитрый маневр
Сводил с полутьмою зажженный репейник,
С землею - саженные тени ирпенек
И с небом - пожар полосатых панев.
Смеркалось, и, ставя простор на колени,
Загон горизонта смыкал полукруг.
Зарницы вздымали рога по-оленьи,
И с сена вставали и ели из рук
Подруг, по приходе домой, тем не мене
От жуликов дверь запиравших на крюк.
В конце, пред отъездом, ступая по кипе
Листвы облетелой в жару бредовом,
Я с неба, как с губ, перетянутых сыпью,
Налет недомолвок сорвал рукавом.
И осень, дотоле вопившая выпью,
Прочистила горло; и поняли мы,
Что мы на пиру в вековом прототипе -
На пире Платона во время чумы.
Откуда же эта печаль, Диотима?
Каким увереньем прервать забытье?
По улицам сердца из тьмы нелюдимой!
Дверь настежь! За дружбу, спасенье мое!
И это ли происки Мари-арфистки,
Что рока игрою ей под руки лег
И арфой шумит ураган аравийский,
Бессмертья, быть может, последний залог.
1930
——————————
ПОСЛЕ ГРОЗЫ
Пронесшейся грозою полон воздух.
Все ожило, все дышит, как в раю.
Всем роспуском кистей лиловогроздыx
Сирень вбирает свежести струю.
Все живо переменою погоды.
Дождь заливает кровель желоба,
Но все светлее неба переходы,
И высь за черной тучей голуба.
Рука художника еще всесильней
Со всех вещей смывает грязь и пыль.
Преображенней из его красильни
Выходят жизнь, действительность и быль.
Воспоминание о полувеке
Пронесшейся грозой уходит вспять.
Столетье вышло из его опеки.
Пора дорогу будущему дать.
Не потрясенья и перевороты
Для новой жизни очищают путь,
А откровенья, бури и щедроты
Душе воспламененной чьей-нибудь.
1958
