Александър Шчепанович

превод: Наталия Недялкова

МОНОЛОГ С ПТИЦА

Кой те е заключил
зад прозореца на съзнанието,
птицо?

Отварям вратите на моето любопитство
сред множество питания.

Наричам те търпение.
Чакам страстно всеки дар на твоето откровение.

Копнея за близост
в несебичното споделяне.

Жадувам за знание как се лети.
Отведи ме през ширините
на далечните пространства.
Покажи ми как порастваш
с крилете си,
с небето.

Кой притежава свободата?
Кажи ми, птицо.

Как предлагаш сутринта
тонове храна,
събудила се чуруликайки,
след гладните нощи на тежко смирение.

Как носиш любов,
завърнала се у дома
от странство.

Разкрий ми, птицо.

Как пазиш мостове
на свързването
на света?

Обясни го и
на хората.

ЗАГЪРНАТИ САМО С НЕБЕТО

Хайде отведи ме
с ръцете на свежестта.
И прегърни ме с очите си.
Нека да презрем светлините, които остават след нас.
Не искаме да знаем как ни наблюдава шумът.
Нека бягащите ни гърбове издържат
погледите на градските миризми.

Заведи ме от мрака направо в зората!
По тясната пътека
чрез нотите на потока.
Със стъпки на меките листа на големите букви.

Погледни нагоре.
Улови чуруликането на птицата и
красотата на опашката на хитрата белка.

Хвърли ме върху тревата!
Нека да изпием аромата на зелената симфония.

Чуваш ли приказките на мъничките същества?
Забързаните мравки.
Скакалеца в мимикрия…

Улавям те в чудната нова пеперудена рокля.

Нека да останем тук.
С докосванията на дъха да нахраним щастието.
Телата от смола да хвърлим в страст.

И да мълчим. До края.

Загърнати само с небето.