превод: Георги Ангелов

Със Станислав Куняев разговаря Елена Ивановна Алексеева

- Възобновеното през 1956 г. списание “Наш съвременник” е наследник и продължител на идеите и великите планове, които имал Александър Сергеевич Пушкин, обмисляйки издаването на руско литературно списание. Знаменателно е, че Станислав Юриевич Куняев оглавява водещото литературно списание “Наш съвременник” в преломните години на “перестройката” по инициатива и с активната поддръжка на писателите В. Белов, Ю. Бондарев, С. Викулов, В. Распутин. На поста главен редактор от 1989 г. и досега той изцяло се проявява като продължител на най-добрите национални държавно-патриотични традиции. Списанието за тези години стана наистина духовен център, обединяващ най-добрите, най-талантливите държавно и национално мислещи литературни сили на Русия.

Станислав Куняев:

- “Наш съвременник” през есента на тази година навършва 50 години. По щастливо съвпадение пушкиновият “Съвременник”, предтеча на нашето списание (създаден през 1836 г.), навършва 170 години.

50-те години съществуване на “Наш съвременник” станаха потвърждение на това, че издаването на такова списание е изключително необходимо за руската литература, история и публицистика, а и за културата ни като цяло. Колективът на редакцията се опира и на най-големите, и на съвсем млади писатели, но няма да бъде преувеличено да се каже, имащи световна слава. Негови първи автори тогава стават бележитите руски писатели Леонид Леонов, Виктор Астафиев, Василий Шукшин. Мнозина влизат в редколегията на списанието: Евгений Носов, знаменитият поет Гавриил Троеполски, Борис Можаев, Владимир Чивилихин. Да, навярно, не е имало по онова време нито един знаменит писател в руската литература, който не би сътрудничил на “Наш съвременник”. Това е до голяма степен заслуга и на предишните главни редактори Борис Зубавин и Сергей Викулов. Именно те обединяват около себе си представителите на великата народна, основно, селска литература. Така че ние се гордеем с това, че пушкиновите традиции от средата на изтеклия XX век продължават най-добрите ни писатели. Да си спомним известните произведения, станали фундамент за руската култура и литература на XX век – такива като “Лад” на Василий Белов, “Прощаване с Майката” на Валентин Распутин, забележителните романи на Юрий Бондарев, военни и за следвоенния живот, “Пирамида” на Леонид Леонов и много други. На този фундамент стои и днешният “Наш съвременник” в началото на XXI век.

Списанието има много широк профил. Сътрудничили са ни и продължават да ни сътрудничат най-изтъкнатите деятели на културата на XX век, много от които живи и до днес. Неотдавна се простихме с член на нашата редколегия – знаменития руски скулптор Вячеслав Михайлович Кликов; създаденият от него Международен фонд за славянска писменост и култура стана един от учредителите на “Наш съвременник” и до сега остава такъв. В течение на последните години творчеството на Кликов и разговорите с него намериха място на страниците на изданието ни.

Своята голяма творба “Русия разпъната” печаташе при нас през 90-те г. известният руски художник Иля Глазунов. Публикувахме мемоарите на Татяна Доронина, актьора Александър Михайлов, художниците братя Ткачови. Така че освен литературата, “Наш съвременник” през последните 15-16 години се старае да представи целия спектър на руската култура.

Много време, сили и страници отделяме, за да разкажем за руската идея. В тази насока ни помагат най-светлите и изтъкнати мислители и философи на днешна Русия, започвайки от Лев Гумильов и завършвайки с такива публицисти и историци като Олег Платонов, Вадим Кожинов, Сергей Кара-Мурза и други.

Но не бихме си представили нашето съществуване и без отряда на здравомислещите политици. Затова от 90-те ние предоставяме страниците ни и за дейци от Думата: Наталия Нарочницкая, Сергей Бабурин, Генадий Зюганов, Николай Рижков, Николай Леонов.

Такова дело не остава безответно. Читателското ехо потвърждава правотата на избрания път. Мисля, че списание “Наш съвременник” е едно от най-истинските народни списания, защото читателската ни поща, в сравнение с другите литературно-обществени списания, беше като никога обилна през последните пет години.

Списанието може да се сравни с триножник: за устойчивото положение на изданието в културния и духовен свят му е нужна опора. Ние се опираме на нашия авторски актив, на редакционния колектив, който работи с мен постоянно повече от пет години (ако някой си тръгва, то е заради свое голямо литературно плаване, затова и ние се явяваме своеобразен инкубатор на литературни кадри) и на нашите читатели.

За разлика от другите литературно-публицистични издания (изключвам, разбира се, “Руски Дом”), на втората страна на корицата на списанието може да се прочете: “Редакцията внимателно се запознава с писмата на читателите и регулярно публикува най-добрите, най-интересните от тях в обширни подборки не по-малко от два пъти в годината. Всеки ръкопис се разглежда внимателно и може, по желание на автора, да му бъде върнат за редакция…”.

Трябва да се каже, че читателят ни се отплаща стократно за грижите. Ние получаваме приблизително 3000 писма и ръкописи (стихийно) на година, не говоря за нашите професионални автори. Това отношение към читателя стана причина за това, че вече десета година ние сме лидер сред дебелите литературни списания по тираж. Отдавна сме лидер и в абонамента сред дебелите списания. Почти 10 000 екземпляра. Зад тези цифри стои упоритата работа на редакционния колектив, любовта на читателите към списанието, постоянството на нашите автори. Най-изтъкнатите съвременни руски писатели носят своите произведения най-напред на нас. Защото те разбират значението на списанието ни, знаят за неговата популярност сред всички руски читатели, “от Москва до покрайнините на държавата”. Когато съм в областните градове, непременно отивам до библиотеката, читалните и се интересувам: колко пъти е вземано нашето списание? И знаете ли, средно се получава, че броят на читателите ни надвишава броя на абонатите с около 10 пъти.

Това е голям успех. И немаловажен за писателите. Даже ако те намират пари за издаването на книгите си, тези книги дълго залежават по домовете им, защото е разрушена системата за разпространение. А това, което е напечатано в списанието, непременно ще бъде прочетено.

Много работим и с младежта. През миналата година рискувахме и отделихме цял брой за младите (N 3 за 2005 г.). Радостно е, че те идват в голямата литература чрез “Наш съвременник”. Нещо повече, през изтеклата година проведохме конкурс за млади историци, посветен на изучаването на нашето Отечество. Сега този конкурс се провежда постоянно, а ние постоянно печатаме работи на млади историци.

“Наш съвременник” се намира във всички големи библиотеки по света: университетските библиотеки на Европа, библиотеката на Конгреса на САЩ. Много често получаваме писма от слависти и историци, занимаващи се с изучаването на руския език и култура. Винаги с удоволствие отразяваме на страниците на списанието нашите международни връзки.

Особени са отношенията ни с Белорусия. Работим за идеята за окончателното обединение на държавите ни. Започвайки от 1995 г., публикувахме четири броя, които бяха посветени на белоруските ни приятели.

Темата за Православието присъства на нашите страници през всичките последни 17 години. И не е случайно, че сп. “Руски Дом” първо дойде, за да поговорим за нашия юбилей. Веднага след като станах главен редактор, ние напечатахме романа на тогава живия още руски писател и историк Дмитрий Балашов “Преподобни Сергий” (за Сергий Радонежки), после – книгата на нашия емигрант Борис Ширяев “Неугасима лампада” (за живота на свещенослужителите в Соловецкия лагер). Първи сред “дебелите” списания започнахме да публикуваме трудовете на митрополит Санкт Петербургски и Ладожки Йоан. А в началото на 90-те г. на миналия век, ще напомня, православното книгоиздаване се намираше в зародиш. Сега, когато то е силно, ние продължаваме същата линия: темата за Православието за нас е органична и никога не е била дан на литературната и политическа мода. Например, неотдавна беше публикуван романът на Александър Сеген “Поп” за живота на свещенослужителите от Псковска епархия по време на фашисткото нашествие и окупация. Около нас се създаде цяла група от свещеници-поети, стиховете на които ние печатаме често и с удоволствие – отец Вячеслав Шапошников (Кострома), протойерей Андрей Логвинов (Кострома), дякон Владимир Нежданов (Подмосковие), свещеник Дмитрий Дудко (Москва), свещеник Леонид Сафронов (Вятска област), църковният страж Вячеслав Воробьов (Москва) и други. Не мога да не обърна внимание и на Леонид Сафронов. Освен, че храни затворниците в глухата провинция, той е и прекрасен поет. Удивителен подвижник на руската Православна Църква! 20 негови стихотворения видяха бял свят, – толкова място в списанието ние не сме отделяли и на големи поети.

- Какво очаквате от бъдещето?

- Ние очакваме укрепването на Русия, укрепването на духовния й живот. Този немалък принос, който “Наш съвременник” дава в развитието на националното ни самосъзнание, не може да пропадне безследно. Плодовете на промяната вече стават пред очите ни. Щастливи сме, че в нейния фундамент има и наша тухличка.

сп. Руски Дом. 20.10.2006