Владислав Шак

превод: Вътьо Раковски

БЪЛГАРСКО

Р. Г. по мотиви на Флегер-Моравски

О, знамена на свободата, заиграйте,
развейте се, дойде за битка час!
Главите горе! Рамото си дайте
и влезте във кръга ни здрав, сред нас.
Оръжие хванете! Или със меча на идеята
и любовта към свободата - светъл щит;
на щурм към вражеската крепост - де е тя?
Там името България отново ще блести.
Лазурите бледнеят, над нас развиделява!
Да почваме, води ни ти, наш глас!
Тъй само днес победата ни повелява,
сполуката тъй само ще върви със нас!
Световната история върви напред, повежда
и нас, със нас върви сега светът;
цветята на надеждата над нас се свеждат
и времето подготвя вече своя страшен съд!
Дигнете се за правда! О, всички се дигнете,
в гърдите ни да пламне високо гордостта,
със битка свята вий дедите прославете,
хайдутите прославени на съветта!
И нека Българско живее! Нека процъфтява!
Да влезне всеки в този боен строй,
унилостта отпада, борбата продължава!
Дигнете се вий, братя, за последен бой!

ХРИСТО БОТЕВ

Скици

Апостол на годините, в които плам над робството изплува.
Учител и артист, войник и хъш, във който бунт напира,
той пише стихове с възторг и вестник редактира…
Портрет на Ботев ще създам - перото скицата рисува.

(Романтична скица)

На палубата глъч и врява. Изтръпват пасажерите.
Към брястовете на Козлодуй „Радецки” се отправя,
с развят байряк трибагрен той по Дунав плава…
В бой Ботев води хъшовете към потерите.

(Бойна скица)

Черкезите на Милин камък връхлетяват;
и пукат пушки, и реват чалми, земята кърви пие.
Със хилядите тигри шепа лъвове се бие.

(Скица на ужаса)

Глава простреляна дотлява. Устни посинели,
потеря фанатична паплач плюе му в лицето,
а гледа окована рая хиените и моли тя небето!