Рудолф Леонхард
Рудолф Леонхард (Rudolf Leonhard), немски писател от еврейски произход, е роден на 27 октомври 1889 г. в Лиса, Германската империя, днес Лешно в Полша, в семейство на юристи. Учи право и филология в Берлин и Гьотинген. Дебютира с поетичния сборник „Ангелски строфи” през 1913 г. Като млад е представител на експресионизма, по-късно преминава към предметността и изразителността на реализма. Участва в Първата световна война от 1914 г. като доброволец, но заради пацифизма му е съден от военен съд. Връщайки се от фронта, застава активно на страната на немската революция 1918-1919 г. Комунистически активист. През 1918 г. се присъединява към USPD (Независимата германска социалдемократическа партия) и се сражава заедно с Карл Либкнехт и Роза Люксембург в революцията от 1918 г. През 1919 г. се присъединява към Комунистическата партия на Германия и за година - към Германската комунистическа работническа партия. От 1919 г. работи за издателството „Verlag Die Schmiede”. В началото на 20-те години живее в Берлин и е близък с писатели като Йоханес Бехер. В периода 1925 - 1927 г. ръководи „Grupe 1925″, в която участват Бертолт Брехт, Алфред Дьоблин, Курт Тухолски и др. През 1927 г. емигрира в Париж, където живее до 1934 г. и намира съмишленици в лицето на Ромен Ролан, Анри Барбюс и др. През април 1933 г. участва в създаването на „Ligue des Combattants de la Paix” и е съпредседател на немската й секция заедно с Алберт Айнщайн. Изселен през 1934 г. от Франция. Посещава Испания по време на Гражданската война. От 1939 г. до 1943 г. е затворен - първо в нацисткия концентрационен лагер Льо Верне, след това е преместен в затвора в гр. Кастр. Успява да избяга и живее нелегално в Марсилия до края на войната, уаствайки във френската Съпротива. Връща се в Париж през 1944 г. През 1947 г. участва в Първия конгрес на немските писатели. През 1950 г. се премества, вече тежко болен, в новата Германска демократична република в Източен Берлин, където издава сборника с радиопиеси „Глас против войната” и книгата със стихове и публицистична проза „Нашата република” (1951). Умира на 19 декември 1953 г. в Източен Берлин. Творчеството му включва пиеси, стихотворения, романи, политически есета, афоризми. „Избрани произведения в четири тома” на писателя се появяват през 1961 г.
Публикации:
Поезия:
