Борислав Върбанов Бойчев е роден през 1933 година в с. Голямо Ново, бивша Поповска околия. Завършил е Поповската гимназия и журналистика в СУ „Климент Охридски”. Работил е като кореспондент на Радио София от Кърджали и Шумен, като репортер в радиото, редактор във в. „Литературен фронт”, сп. „Септември” и „Летописи”. Автор е на книгите с разкази „Тежките дядови ботуши” (1970), „Село без кучета” (1982), „Момчето и лисицата” (1995), „Домашна любов”, „Отвъд стария мост” (2007). Негови повести, новели и разкази са печатани в сп. „Пламък”, сп. „Септември”, в. „Литературен фронт” и други вестници и списания. През 1995 г. е удостоен с Годишната награда на Съюза на българските писатели.

Публикации:

Проза:

ПОМЕН ЗА ЕЛИЦА/ брой 13 октомври 2009

ЛЮБОВ/ брой 15 декември 2009

МОМЧЕТО И ЛИСИЦАТА/ брой 18 март 2011

ПОДВИГЪТ НА САЗДО/ брой 69 януари 2015

Критика за Борислав Бойчев:

МНОГООБРАЗИЕТО НА ПОГЛЕДА/ автор: Банко П. Банков/ брой 150 септември 2022