ИЗВОРИ
превод: Наталия Недялкова
ИЗВОРИ
В изворите, където се ражда водата,
търсете прозрачността на душата ми.
В изворите, където светлината се ражда
търсете пробивността на моя дух.
В изворите, в които се ражда гората,
търсете издръжливостта на моето тяло.
В извора на синьото небе
търсете мечтите ми.
В извора на вятъра
търсете огъня в очите ми.
В извора на огъня
търсете храбростта ми.
В извора на безкрая
търсете смъртта ми.
В извора на песента ми
търсете поторното ми раждане.
В извора на любовта
търсете моята песен.
МУЗЕЙ НА БЕЗПОЛЕЗНИТЕ ПРЕДМЕТИ
Затворен тук, между четирите стени,
изгубил ориентацията за часа и деня,
се отказвам лека полека от своята
представа за себе си…
Преминавам към непознатото ми аз -
което зървах и по-рано -
в тежките мигове на живота си,
но никога не го разбирах така,
както сега. Е.Т. не е безсилен
само като чужденец навсякъде,
сега осъзнава и своята безпомощност
да бъде свободен и да е екзекутор на своята воля.
Лутам се между познатите неща,
събирани през целия си живот,
като в някакъв музей на безполезните предмети:
Моливи и писалки на цена от две монети до книжни стотачки,
изписани листове и само листове -
понякога пожълтели като постоянната меланхолия,
друг път сини като забраненото небе,
тук-таме бели като чайките на свободата,
нейде черни, като смъртта.
Тетрадки с различни формати:
с кожени, найлонови или картонени корици.
На квадратчета и готови да приемат текст,
който, обаче не идва в тези дни на безсилие…
Никой вече не се завръща тук.
Е.Т. е пенсионирал душата си
и ние се отказахме от него - казват музите.
Речници на няколко живи и един мъртъв език,
издадени през различни периоди и от различни печатници,
украсяват масата със железни крака
и тежкия шкаф от дъбово дърво.
Книги, наследени от баща ми,
написани на езици, които не владея чак толкова добре,
купени или “взети назаем” мои книги, достатъчни дори
и за живота на неродения правнук.
Недокоснати, някои в първичната си опаковка,
с мисълта „утре ще ги разлистя”,
а това утре все не идва!
Стар телевизор с видео касети на филми,
които съм гледал по десет пъти
и знам репликите наизуст.
Острилки за моливи,
бели гумички и няколко ножа за писма с
чудати глави… Кутии и само кутии с лекарства,
питиета, шоколади, парфюми и кремове, значки,
дребни монети, нехвърлени във фонтаните на любовта.
Да, и снимки, най-вече сники от състояния и несъстояния -
съпътстващи изминалите десетилетия.
Снимки от света, който вече е само измислено наименовение
или извор на негативни новини…
Един малък сейф, скрит зад опита за автопортрет
нарисуван с черен молив, който виси в стаята като плашило.
Сейф, където съм скрил моето осакатено сърце
дори и от себе си, подпряно с някои документи,
които са много по-важни за другите, отколкото за мен.
Няколко банкноти от различни валути,
и нужен реквизит за заверка на завещанието,
подписано с моите тъмночервени капки истинска кръв.
Превръщам ли се и аз в безполезен предмет,
който допълва онази картина на безсилие
във времената на неизвестност за планетата?
Питам се аз, а плащът на забравата
покрива моят изморен мозък, също както и
прахта, която преди това засипа душата ми.
