ПОБЕДИТЕЛЯТ
превод: Александър Миланов
ПОБЕДИТЕЛЯТ
Оная сухост в гърлото все още
я помнят всички: диво срещу нас
напираха, бучаха дни и нощи -
смъртта бе придобила страшна власт.
Ала щитът на правдата надмина
доспехите на всички времена.
Пред погледа на цялата родина
стоеше Ленинград като стена.
И ето че дойде мигът заветен:
разкъсал е обсадата градът.
Стълпен встрани, с възторг и взор приветен
разглежда днес лицето му светът.
Какъв безсмъртен жребий! Колко слава!
Какви легенди вече той роди!
Каквото и небето не познава,
видя и съумя да победи.
януари 1944
——————————
ПОБЕДИТЕЛЬ
Вы помните еще ту сухость в горле,
Когда, бряцая голой силой зла,
Навстречу нам горланили и перли
И осень шагом испытаний шла?
Но правота была такой оградой,
Которой уступал любой доспех.
Все воплотила участь Ленинграда.
Стеной стоял он на глазах у всех.
И вот пришло заветное мгновенье:
Он разорвал осадное кольцо.
И целый мир, столпившись в отдаленьи,
B восторге смотрит на его лицо.
Как он велик! Какой бессмертный жребий!
Как входит в цепь легенд его звено!
Все, что возможно на земле и небе,
Им вынесено и совершено.
Январь 1944
