Александър Шунков

превод: Мина Карагьозова

Печални новини получих от България… На 84-тата година от живота си почина Никола Инджов, патриарх на българската литература.

С Николай Иванович (именно така той ми позволи да го наричам в писмата си до него) ние се познавахме от 2011, когато в Кемерово, в списанието, излизащо в института, беше издаден романът му “По следите на норвежеца”. На 21 май 2012 г. се състоя видеоконференция с писателя, на която се обсъждаше романът.

Това беше първото издание на романа в Русия. И именно на нас Никола Инджов даде правото за първа публикация на романа.В 2013 година в Полша, в Щетинския университет, аз направих доклад за романа и след това беше публикувана статия по него.

Тази статия Никола Инджов взе за предговор към изданието.

Романът се стреми да осмисли трагедията на нашата съвременност - загубата на своята родина от човека, загубата на идентичността на нацията, израждането, разтварянето и - като последствие - умирането на националните култури под въздействието на глобалните процеси, в резултат на което в света се появява нова “човешка популация на нечовешкото време”.

Именно такова определение дава героят на романа Абрашевец (Найден Найденов) на поколението от хора, появили се на света в Европа в резултат на реализацията на нацисткия проект “Lebensborn” (”Източник на живот”) в периода 1935-1945 г..

Същността на нацисткия проект, иницииран в по онова време във фашистка Германия от райхсфюрера Хайнрих Химлер, била в това да се създаде “Чиста арийска раса”.

Организацията трябвало да осъществи раждането на ново поколение от хора, родени от бащи от арийски произход и здрави “чисти” майки от завоюваните от Третия райх територии (Полша, Норвегия, Югославия,Чехословакия, Белорусия, Украйна), които съответствали на антропологическите параметри на арийки и можели да раждат деца за обновление на расата.

В резултат на осъществяване на тази програма около 250 000 деца насилствено били изведени от окупираните територии и дадени за възпитание в немски семейства с една единствена цел - да възпитат истински арийци в новата религия, верни на райха.

Повече от 8 хилади деца в Германия и 12 хиляди бебета в Норвегия са били родени по тази програма и след края на Втората световна война в редица случаи са се оказали в епицентъра на социално презрение, унижения , дискриминация от страна на своите сътнародници.

Аз запазих кореспонденцията с Никола Инджов. Фрагмент от писмо от 2015 година привеждам тук :

„Норвежецът” излезе веднага след публикацията в Кемеровското списание. Изпращам Ви корицата, но това не е всичко. Мисля в тази юбилейна година да издам в един том трите мои романа - „Възречени от Манастър”, „По следите на норвежеца” и “Душата на друг човек”. Надявам се, че ще успея…”

Светла памет за Никола Инджов…

Бележка на преводача: Вълнуващи думи… В писмото Никола Инджов е наречен “патриарх на българската литература” - думи, които в България са запазени единствено за Иван Вазов. Не редактирах тези думи. Просто ги оставих с уговорката, че те изразяват огромното признание към таланта на Никола Инджов