Михаил Синелников

превод: Мина Карагьозова

Потресен съм от раняващата загуба на близкия ми приятел Никола Инджов (р. 1935), виден български поет и прозаик от поколението, което съответства на нашето “евтушенковско”, а също и виден обществен деец и дипломат.

Някога ни запозна Александър Петрович Межиров. След години възникналото тогава приятелство се възобнови.

Инджов по собствено желание превеждаше мои стихове, пишеше за мен, успя да постигне да ми присъдят престижната Международна награда “Пеньо Пенев”.

Нашите отношения не се градяха на принципа “аз - на тебе , ти - на мене”, и все пак аз знаех, че той очаква публикуването на няколко мои превода (тази малко закъсняла публикация в едно списание, както изглежда, ще се състои буквално тези дни)…

Изразявам дълбоко съчувствие на Людмила, чудесната руска съпруга на българския поет и на всички негови близки.

Моите съболезнования и към българската литература за тази голяма загуба.

Имам много съвместни снимки, направени в Димитровград в деня на присъждането на наградата “Пеньо Пенев”. Никола е с бастун. В онези дни с неговата кола пътешествахме из България.