Павол Орсаг Хвездослав

превод: Атанас Звездинов

***
Ех, тръгнаха славяните! Колелото завъртя се:
тръгна животът спиран и колелото - в блато!…
И няма дим съмнителен и нощ с въздишки гласни,
и пяната отровна - от вятър е отвята.
Славянството се движи - напред пристъпва смело,
приело знака свише, разбрало свойта воля;
да почне и завърши докрай светото дело,
получено от бога - но осъзнато долу.
Изви се великана, до днес стоял замръзнал
към северния лед: свободен Прометей е…
Тез върхове балкански не са стена и дръзва
орлов взор да прехвърли. Лъчи на обич греят
там в гърдите славянски… Ех, братство туй нали е! -
за пустошта е пролет… Ех ти, сиромашия!
Вземи тоз братски плащ да скриеш рани вехти!
Ех, туй е час върховен, и нека пак покара
посятото отдавна в народната сеитба -
ще зеленее семето, кой на това не вярва,
на думата, на славата; и златна жътва идва…
Туй времето желано е; светът се обновява,
излита вече феникса от гробното мъртвило,
нов дъх и нов живот невиждан приближава:
земята грей, небето лице е променило.
Безумствате напразно: „Ще го възпрем и смажем.”
Но как море се спира, от злоба затрептяло?
Ще потопи то флота, нов бряг то ще покаже,
да спре то само може бунтовното начало.
Как планини се сриват, гори как се изтръгват -
в сърцето си земята отглежда всеки корен.
Ще счупите в стъблото подковата си стръвна,
ще падне то, но филиз ще избуи нагоре.
И ще ви се славянството да бъде тихо блато,
дали за вас лекарства са парите му гнили?
Бездушни към съдбата му, вий тънете в богатство.
За своя кух живот свят бихте разрушили.
Да сграбчите и слънцето, света което буди,
и нивите, и въздуха все ваши да остават?
Но вижте тази литнала, красива пеперуда:
това е сила, мощна реч, величие и слава.

***
Пак само славяните не ще постигнат свобода!
И то защо? Защото са славяни:
тъй е наследствен грях, проклет ключ на беда.
Това е злоба срещу тях и злоба на тирани…
Не са виновни в нищо. Не! Без грехове са тръгнали.
Бог гледа! Но историята вижте:
и в паметта столетна пак не са грешили в нищо.
И пак са гълъбици, чакали те, не ставали -
докато други - хищни, с кръв само се гощавали
и в гнездо заграбено плячката прибавяли,
дето в свойте оргии диви са изтръгнали.
Но те имат свобода без загуби, без рани.
Само не славяните: защото са славяни.
И това е всичко: сбора оправдания
на народи малки, големи, хуманни!
След това - наникъде. Разумът ги дразни,
на сърцето бедно дъното това е;
педя по-високо, по-дълбоко - хаос,
гасне светлината в руини славянски!…
О, вий, закъснели, гневни, мизерни,
към всичко правдиво и свято неверни!
В сърцето, в душата човешкото где е ?
Не култура - локва изтича от нея!…
От общата участ сте се отродили,
житейското право за смях сте сторили -
и дишата волно без мъки, без рани,
но не и славяните: те са славяни!

ОГЪН

откъс

Там на цветните поляни бе от славна крепост
цар повеждал все юнаци, от гнездо - орлета,
в бой за свобода народна, в разпра със чакали,
в мрачна битка със тъмата кръста да прослави.
Тези хубави поляни още враг потиска,
дяволът с копито рие грубо гроба бащин;
полумесецът залязващ с един рог се киска,
ще го угасим със помощ божа и със вашта…
Братя, пак врага да бием, скръб да не ни плаши
и сърцата с кръв да пълним в жадна гръд юнашка;
със оръжие отново бащин праг да браним!
Нека да изтръгнем с корен впитите тирани,
да ги смажем на парчета! Облакът закрива
отмъстително в полето дъгата красива…
Аз пък, братя, в знак на воля, скръб, дорде е тука,
в общия ни огън хвърлям жилав клон от бука.
Той се вдига с пукот, гледай, в пламъка се носи
и в тъмата сякаш трепкат подбалкански рози.