Ацо Гогов

превод: Наталия Недялкова

ГОЛЕМИТЕ СНЕГОВЕ

И ние си имаме нашите снегове. Не онези навън, а онези, които, когато си легнем вечерта, валят ли, валят в нас… Сутринта, щом се пробудиш, гледаш снегът в тебе е дошъл до гуша, а душата - мокра. Някой дори и пързалка е направил там, пързаля ли се, пързаля, и се смее, там, вътре… някоя мила душа.

——————————

ВИНЕТКИ

* * *
Изписах деня като писмо, с калиграфски букви. Написах точната височина на недоволството, определих широчината на собствените страхове, не забравих да отбележа и наклона между пролетта и лятото, със синьо мастило обозначих отдалечеността между любовта и омразата и, ето ме! Буквите на деня са пред мен, трайни и непроменливи. Изпратих деня, написан с краснописни букви на познат адрес - до себе си.

* * *
Всичко приличаше на някоя, някоя чудна буква от азбука на непознат език. Написвайки те, в същото време те откривах, защото ти не знаеше за моето съществуване и думата любов я изговоряше наопаки. Имаше дни, когато бягаше от своята азбука като от затвор, а аз ти пишех, мислейки, че те заграждам в сянката от пръстите, за да не ми избягаш. Играехме играта на гонещия и гонения: между нас протичаше разастояние като течен правопис.

* * *
Имаше в нея някаква блага сериозност, която ме привлече - противоположна на изкуствената и прекомерна веселост на другите. И тогава започнах да пиша онази история, която започваше от замъгления автобусен прозорец, на който тя беше опряла главата си, а завършваше на рампата на живота, където, всички ние, без изключение, плащахме своите дългове. Сложих историята в рамката на собствения си стаен прозорец. И спуснах щорите.

* * *
Нечие присъствие виси във въздуха. Усещаш го по счупения таван, по вилиците, които падат от ръцете ти. Дали това е само есента, която току-що е пристигнала и е раздвижила тежестта в пространството. Или това са забравените предци, които невидими, искат да вкусят от вечерята. Отвори вратата, пусни вътре присъствието, което се е спуснало върху слепоочията ти. Дори тогава ще можеш да видиш тайнството, черно или бяло, извън думите!