Йозеф Шимон

превод: Атанас Звездинов

ЕНЕРГИЙНА КРИЗА

Високите мечти
напукаха и срутиха
лавината на твоя дъх
и ти проникна в мене със език
и рече в мен: любов.
И в бавното горене на телата ни,
тъй бавно като камъни в реката,
потрепваха душите ни,
от себе си замаяни.
В сърцата ни
припламнаха галактики,
тъй както се разпалваха децата ни
в околоплодната вода…
Ще сядаме със тях
на празнично постланата трапеза,
която ще сияе на всичките страни
с единственото наше съществуване -
аз: като владетел на съдбите на децата,
ти: като богинята на мойте истини.
А пък детето на надеждата
ще си пасе на воля
под високите масиви на планината Юра…

КЪМ ДВАДЕСЕТГОДИШНИТЕ
АНГЕЛИ НА БЕЗНАДЕЖНОСТТА

Кого от вас го интересува,
че сме родени в тази страна
и че сме се натопили в издигащите се
и спадащи вълни на поезията,
която е сексуалността на душата?

Кого от вас го интересува,
че може би сме се поучили от грешките
на бащите ни,
които са точили ноктите си
на сепиовите кости на свободата?

Кого го интересува,
че тези, които са вървели преди нас,
и тези, които са след нас,
гледат на нас като на заразени,
тъй като:
ние сме летци, източили резервоара,
за да могат да се издигнат по-нагоре;
ние сме риби, с криле плътни
като пламъка на самосъздаването;
ние сме китара стриптизьорка
със звезди на гърдите,
китара, пълна с вар.
Ние нямахме накъде да отстъпим,
тъй като зад нас
вече нямаше земя.
Ние сме този плевел, приличащ на птица.
Ние сме това коленичило небе.
Ние сме този навик да се обръщат
мечтите на масите.
Ние сме тези себеотрицателни ангели,
чието горящо сърце
издигнахте на знамето си.
Ние сме този асфалт, по който
ще профучите…
Но кого го интересува това…