Робърт Фрост

превод: Атанас Далчев

Водата с ропот глух клокотеше разбита.
Озъртаха се и прииждаха вълните,

замислили да сторят на брега беда,
каквато още не е сторвала вода.

Висяха ниско облаци над океана
като коса пред святкащи очи развяна.

Не беше сигурно, ала брегът дори
щастлив бе, че зад него има канари,

а те - че континент се цял зад тях простира.
Изглеждаше, че нощ се спуща над Всемира

със тъмен умисъл - не само нощ, а век.
И трябваше за тях да е готов човек…