Даниела Андоновска-Трайковска

превод: Роза Боянова

РАВНОСТРАНЕН ТРИЪГЪЛНИК

Ограничих правата си до две точки
и върху нея сложих още една
идентична
и ги припокрих
за да се скрие едната под другата
за да кажа, двете са мои
а не са
за да кажа, че двете са еднакви
а не са
за да кажа, че двете са плът
а не са

Погъделичках едната права
в средата
и я повдигнах
с два пръста в една точка

Тя се протегна като малка къщичка
насред гора

Ограничи пространството

На три пирона окачи деня

И влязох вътре сама
с покрив над гърба

С камък в хляба

ЕЛЕКТРОННА СПИРАЛА

нашите гени са попови лъжички в безкрайното море
където спят кодовете на времето

с електронна спирала
ние пленяваме живота,
а той и без друго умира веднъж месечно
окървавен и с коремни болки
и на това място издигаме гроб
без надпис
защото никой не иска да знае къде
е погребан животът му
нито че животът вече го няма,
защото живеем по-лесно
когато не знаем, че животът ни е умрял

ние сме зомби с илюзията за Бог
сред лудостта на единици и нули

събуди времето в нас, Боже
и пусни ни да потечем още веднъж в реката
преди да се върнем у дома

ТРОФЕЙНИ ГЛАВИ

давим се
в аутистичното време на трофейни глави
доброволно отделени от тялото
и качени в Instagram
за да бъдат част от мозайката на картина
която се разпада в мига на създаването

заличи, Боже, нашата двуизмерност
и ни върни отново в картината
в която ще живеем във всички наши измерения

ОТРОНЕНИ ДУМИ

Изтърсих трохите от листа
и не забелязах, че съм изхвърлила
и думите
…
И когато по-късно мисълта ми се заключи в гърлото
в родилни болки и затворено небе
видях как врабчета, с пълни коремчета
и с клюнове, увиснали в съня
дремят на една линия на която небето и земята
се докосват в безкраен брой точки

ВЕРТИКАЛНА ЛЮБОВ

има една вертикална линия
която никога не си сменя позицията
удряй я с юмруци колкото искаш
по корема
колкото искаш я влачи за косата
изплези й езика
играй стоейки на ръце пред нея
викай по нея за да те чуе
пролей кръв пред нея
смени си името
увисни на врата й
целуни сянката й
погъделичкай я за да я разсмееш
колкото искаш я гледай в очите
за да те припознае
колкото искаш и каквото искаш й прави
за да се наведе към теб
тя пак ще бъде зидът
между теб и света

ВЕРТИКАЛНО ОГЛЕДАЛО

има една вертикална линия
която никога не сменя позицията си
притискай й вената колкото искаш
за да пусне кръв
гледай я в очите, колкото искаш
за да изрече името ти
колкото искаш и какво искаш й прави
за да я опитомиш
тя отново ще е огледалото
което чертае най-тънките бръчки по лицето ти