Емили Дикинсън

превод: Николай Тодоров

Потеглих рано - Куче взех -
Морето посетих -
Русалките в Основата
към мене се извиха -

Фрегатите - на Горния етаж
Ръцете от Коноп -
протегнаха към Мишката -
на суша с Пясъка суров -

Но ни Душа не Ме помръдна -
отмина Прилив там -
Обувката ми проста даже -
Корсаж - Колан - или - Сукман -

Стоях, готова Той тогава
да ме погълне - бях Роса
по някое Глухарче -
пак се стреснах аз сама -

Той - Той последва ме - все близо
достига Сребърна пета
на моето Коляно - и Обувките ми -
в Перли са сега -

Дордето Ние до Града
от Камък сме - и Той не знае
никого - и с Величав поклон
оттегля се - Море нехайно -