Витомир Николич

превод: Наталия Недялкова

СТРАНСТВАНИЯ

Пътища широки зоват ме, примамват
друмища, като бащини длани, добри.
Тръгвам за някъде, за да намеря
малко отмора за мойте очи.

Смълчано вървя, не отронвам и дума,
а този красив и изстрадал ум
търси завой, след завой, но зад всеки,
открива само късче от друм.

Пуснете, пуснете ме път да хвана,
не питайте защо, за какво и докле…
Пътят винаги до някъде води,
a аз от номадски глад съм проклет.

МИР

Понякога ме обзема желание странно
да купя картичка и да напиша
“Прекрасно е: работи пощата, война няма….”
И повече нищо.

НЕКА ДА МЕ НЯМА

Нека да ме няма, щом спра да обичам -
тогава от мен не би останало нищо -
само въглен угаснал, изстинала пепел
от цялото това голямо огнище.