Витомир Николич
Витомир Николич (Витомир Николић), Вито Николич, черногорски поет, прозаик, публицист, журналист, е роден на 27 март 1934 г. в гр. Мостар, Кралство Югославия, (сега в Босна и Херцеговина), в семейство на офицер. Литературното творчество е традиция в семейството му. Неговият прапрадядо Вук Врчевич е известен етнограф и фолклорист, близък съратник на Вук Караджич, а дядо му Новица Николич е изявен поет и писател. Баща му Боривое е автор на три изследвания по история на Сърбия. Майка му умира от туберкулоза още в началото на Втората световна война. Преживява гладно и трудно детство. След като по-големият му брат Бранко (1942) и баща му (1943) загиват във Втората световна война, живее в домове за сираци до 18-годишна възраст. Преживява ужасите на Втората световна война и избягва на косъм смъртта по време на бомбардировките в Никшич на 7 април 1944 г. През март 1945 г. е транспортиран със самолет до България с тридесет и повече деца от Никшич - сираци от войната, настанен с тях в Дома за деца в Мездра, където живее до септември 1945 г. и е лекуван от туберкулоза. Завършва средно училище. Прекарва голяма част от живота си в Никшич. Приживе издава три стихосбирки. Премества се от Никшич в Титоград (Подгорица) през 1969 г, където работи във вестник „Победа” и се изявява като талантлив журналист. През 1991 г. е уволнен от вестника заради неодобрението си към редакторската политика. Автор е на фейлетони и ярки пътеписи. Превежда Сергей Есенин, чиито стихове оказват влияние и върху лириката на самия Николич. Умира от туберкулоза на 10 септември 1994 г. в Подгорица - столицата на Черна гора. Погребан в Никшич.
Публикации:
Поезия:
