ПЕЙЗАЖ
превод: Наталия Недялкова
ПЕЙЗАЖ
Бор, смърч и елха
край нивата ромон-река,
тревички, камък, пясък
слънчево сияние и блясък,
равен път и кола -
впрегнати вола два
и сън, в приказка вплетен
в деня пламнало летен.
ЛЪЧ И ЙОГА
На охлюва
върху двата му рога
застанал е лъч,
който прави йога!
Стои безмълвно,
спуснал се свише -
медитира,
лекичко диша.
Иска му се
да релаксира…
Но един облак
все го нервира.
ОБЛАКЪТ СЕ ПОТИ
Лети, лети, лети!
Сивият облак се изпоти,
с кърпичка се бърше,
все по-тежко диша!
Тупнете го в кацата с вода
да си намокри брадата,
да разхлади снагата,
да си измие главата!
Лятото е жежко,
задушно и тежко,
сънят му го гори
и до несвяст мори!
Лети, лети, лети!
Сив облак се поти
и все така дреме…
Вятър да го вземе!
КЪЩА
Край реката, зад три рида
работна мравка къщичка зида.
Вместо камък, тухли, греди,
житни зърна навред реди.
Сламки сече - покрив крои,
като шапка да й стои.
Вместо огнище - цвете поставя,
а на вратите - от листа слага брава.
В ъглите - прозрачни крила,
в стаите - свилени одеяла.
А наоколо - смях от ружи,
със слънцето да са задружни.
НОЕМВРИЙСКА КАРТИНА
От небето дъждец ръми -
вятър го коси.
В полето пусто мъгла лежи -
денят тежи.
Водите мътен ромон ронят -
и се гонят.
Враната дреме, гладът я мъчи
тъжно грачи
в здрача.
ЛЕКА НОЩ, ДЕТЕ
Нощ. Звезди. Месечко обикаля.
Погалва треви.
Води посребрява.
Върху клонки сипе усмивка лека,
в душите покой -
лекота мека.
Трепкат звездите - птици в ято,
килим от звезди,
сребро на пътя.
Вълшебно е всичко,
сънят се плете…
Лека нощ, мило дете!
КЪДЕ ОТИВАТ СЪНИЩАТА
Сънищата леко ходят,
пътищата къде ли ги водят?
Към извора -
да ги посребри,
към дървото -
да ги разклони,
към птицата -
криле да имат,
към месечината -
да станат като свила,
към звездите -
да получат блясък,
към децата -
за да ги яздят.
