АПРИЛ
превод: Атанас Далчев
Аз знам, че старостта ще дойде неизбежно,
покорно чакам я и я предвкусвам аз.
С годините по-мил ми става твоя глас
и твоите ръце прегръщат ме по-нежно.
На младите ни дни и бурната им страст
не ще събудя пак потръпването прежно.
От виното на щастието безметежно
ний пиеме сега, по-мъдри всеки час.
Мълчим и шествува спокойно есента ни,
окичена с цветя, пропита с аромат;
и докато така мълчиме замечтани,
не знам какъв метеж и полъх непознат
вещай ни, че Април, безжалостен владетел,
ще грабне и развей за миг покоя светъл.
