Валерио Орлич

превод: Наталия Недялкова

ИСКРИЦА КРАСОТА

премествам думи
размествам време
привличам далечини
отварям себе си
за непознати докосвания

доближавам себе си
към себе си към теб
към другите

и вземам
приемам
и давам

вечна искрица красота

ДУША

С ръце не можеш да ме прегърнеш -
като въздух съм.

Свикни с това,
не съществувам, няма ме.

Крия се в тялото на ангел,
в утробата на земята,
в прегръдката не небето.

Предизвиквам щастие и се издигам
над изгорения огън
и всемогъщата пепел.

Телесната си обвивка
предавам на съвършения облик.

Душата е моето измерение.