АФРИКА
превод: Атанас Далчев
Африка, възход опасен на кръвта ми,
чак до тъмната зора на мойто тяло.
Африка, мъчително пътуване на сока
до светлика на най-горните ми грани,
Африка, море, отекнало във мойта раковина,
мъката ти пълни мойта гръд съсвопли.
Африка, писмо, което мъжката ми страст
стиска в шепата си като малка женска гръд.
Африка, в дълбочините мои спусната със трясък
като котва на голям презокеански параход.
Африка, вихрушка черна пот, уста на рана,
мойта песен бликва като струйка кръв от тебе
и залива почвата широка черна локва.
Африка, опора здрава на безстрашния ми полет,
твойта сладост като алена уста целува мойто чело,
блясъка ти плисва в гъстия листак на моя смях.
Африка, все още мълчалива като ълга сабя
в ножницата своя,
Африка, по-ослепителна от туфа остриета от ножове,
своите народи сред светкавици извай внезапно,
с бурите си зареди ги, както пушка със куршуми,
свойта мъст вложи във тях като товар огромен
от оръжия, стоварен в скрито и пустинно място.
Ах ти, моя Африка, по-хубава от изповед любовна,
няма вечно ти да бъдеш ручей от горчиви сълзи,
ти ще смаеш бъдещето с работливи бръмнали пчелини
в оня ден, когато с милионите ръце изваеш свободата
от жарта и глината на африканските сезони!
