Рене Депестр
Рене Депестр, Рьоне Депестр (Rene Depestre), поет и прозаик, обществен деец и комунист от Хаити, е роден на 29 август 1926 г. в град Жакмел. От 1940 до 1944 г. завършва средното си образование в колежа Петион в Порт о Пренс. Дебютира с книгата „Искри” (1945). В периода 1945-1946 г. със свои съмишленици издава седмично списание. Участва и ръководи революционните студентски движения от януари 1946 г., което довежда до свалянето на президента Леско. Армията бързо завладява властта и Депестр е арестуван и затворен, принуден е да напусне страната и заминава за Франция, където продължава образованието си в Сорбоната (1946 - 1950). В Париж се запознава с френски поети-сюрреалисти, както и с чуждестранни художници и интелектуалци от движението „Негритюд”. Участва активно в движението за деколонизация във Франция и е изгонен от френска територия. Заминава за Прага, откъдето е изгонен през 1952 г. Заминава за Куба, поканен от писателя Николас Гилен, където отново е експулсиран от правителството на Фулхенсио Батиста. Отказано му е влизане от Франция и Италия. Заминава за Австрия, след това Чили, Аржентина и Бразилия. Остава в Чили, където организира заедно с Пабло Неруда и Жоржи Амаду континенталния конгрес за култура. След Бразилия Депестре се завръща в Париж през 1956 г., където участва в първия Панафрикански конгрес през септември 1956 г. Връща се на Хаити (1956 - 1957). Отказвайки да сътрудничи с режима на Дювалие, поетът призовава хаитяните да му се противопоставят и е поставен под домашен арест. Заминава за Куба през 1959 г., по покана на Че Гевара. Помага много за развитието на страната, работейки в различни сфери и участвайки в различни официални прояви (СССР, Виетнам, Китай). Участва в първия Панафрикански културен фестивал (Алжир, 1969 г.), където се запознава с конгоанския писател Анри Лопес, с когото ще работи по-късно в ЮНЕСКО. През 1978 г. се връща в Париж, където работи в секретариата на ЮНЕСКО до пенсионирането си през 1986 г. През 1956 г. издава книгата „Черна руда”, в която осъжда потисничеството и робството. В 1988 г. романът му „Hadriana dans tous mes rеves” получава наградата „Ренодо”, Наградата на Обществото на литераторите и Наградата на кралската Академия за френски език и литература на Белгия. В 2007 г. става лауреат на наградата „Робер Ганзо” за книгата със стихове „La rage de vivre”. Произведенията му са публикувани в САЩ, СССР, Франция, Германия, Италия, Куба, Перу, Бразилия, Виетнам, ГДР, Аржентина, Мексико и др. Специален посланик на ЮНЕСКО за Хаити. Живее във Франция. В годините на социализма у нас са издадени книгите му „Корен на небесната дъга” (стихове, 1978) и „Стълбът” (роман, 1982).
Публикации:
Поезия:
