Ерол Туфан

превод: Наталия Недялкова

БАЛКАНСКИ СИН

Да се родиш с бетонирана болка в душата,
да прихванеш зла прокоба от детска възраст,
цял живот да плуваш срещу течението
и да умираш, гледайки как в очите на синовете ти
тлее същият жълт цвят на тъгата,
който имаше и нашият баща, когато го носехме да го заровим
под върха на Шар-планина, там където бушуват ветровете.

И какво друго ти остава, сине балкански,
освен да напишеш песен…
Ти си роден край извора на реката, не се плаши,
не съществува видима стена, която
да не разрушаваш търпеливо и ежедневно.

Изворът на твоите мисли ще остане незамътен
и имунизиран срещу електронните вируси…
И затова тялото си скрий в корена на небитието,
душата остави в родната почва,
а духа, този скитник самотен,
разпръсни по белия свят, нека палаво си играе като вятъра.

Ти, който в жилите си носиш питания,
сине на парче земя, където се кръстосват цивилизациите,
изписвай до зори белите листи
и съчини песни-тъжалки до вече остарялото либе,
което все още нежно те чака пред дървените порти балкански…

НЕНАЗОВАНА

Хей, любима,
твоят лик е парче от
пълна месечина,
която озарява моята
ежедневна тъмнина.

Хей, желана,
твоята снага е
атлас стожерен,
който ме подпира и
плът ми дава.

Хей, вярваща,
твоят дух е
светъл храм,
в който винаги се прекланям.

Хей, грешнице,
твоето тяло е
пъкъл без дъно.
Буен огън, който съблазнява.

Хей, умнице,
твоят ум е огледало в рамка -
всеки ден се оглеждам в него
и постоянно се поправям.

Хей, приятелко,
само пред теб събличам
душата си и измивам себе си
със сълзи тъжовни.

Хей, съветничке,
само твоето наказание
приемам без протест.

Хей, спътничке моя,
с която пътувам
през този живот (на)същен -
от болест до радост
од миг до трепет,
от равноденствие до смърт.
Благодаря ти, че не ме напускаш.

Хей, жено,
ти си човек.
Човек, който често пада
и повторно се издига -
също както и аз,
пристрастеният към теб.