Витезслав Халек

превод: Йосиф Фаденхехт

***
Скръбта умряла, сънувах,
и стонът бил заглъхнал,
и на горчивите сълзи
бил изворът пресъхнал.

Но щом аз, либе, смислих теб,
сърце ми затрепери,
и шъпнеше му таен глас:
„Не щеш я веч намери.”

И сълзи бликнаха в очи,
пак додоха тъгите,
и с скръб дълбока аз разбрах:
че нямат край сълзите.

——————————

сп. „Мисъл”, г. 1, кн. 5, 1892 г.