Витезслав Халек (Vеtzslav Hаlek), (5. IV. 1835 - 8. X. 1874) е чешки писател - поет, драматург, литературен критик, публицист и журналист. Заедно с Ян Неруда се счита за основоположник на съвременната чешка поезия. Роден в Одолена вода (Одоленсвасер), Бохемия, тогава в Австрия, сега в Чехия, в селско семейство. Завършва гимназия в Прага и философския факултет на Пражкия университет. От края на 50-те на 19 век съвместно с Ян Неруда възглавява борбата за реалистична национална литература. Редактира с Неруда алманаха „Май”, сп. „Цветя”, „Картини от живота” и др. Инициатор и около 10 години ръководи литературния отдел на обществото „Художествена беседа”. Изявява се като театрален критик. Статиите му, печатани в „Национален вестник”, спомагат за утвърждаването на националния реалистичен чешки театър. Става много известен в Чехия с лирическите си стихотворения. Първите му стихове (1854) са романтични балади, основани на народни предания. Лирически сборници: „Вечерни песни” (1858, по много от стихотворенията в книгата пишат музика композиторите Б. Сметана и К. Бендл,), „В природата” (1872-1874), „Приказки за нашето село” (1874, реалистични балади, разкриващи социалните противоречия в селото, духовната красота на хората на труда), разкази, повести („В чифлика и в къщичката”, 1871 и др.) за живота на чешкото село. В ранните си разкази и повести из селския живот отдава дан на романтизма. В късните му произведения се засилват реалистичните тенденции при изобразяването на социалните отношения в чешкото село. Автор на шест драми: „Княз Алексей” (1850), „Завиш от Фалкенщайн” (1860), „Крал Рудолф” (1860), „Крал Вукашин” (1862), „Сергей Катилина” (1863), „Антон и Тамара” (1866). Пиесите му са опит да се създаде чешката трагедия в традициите на Шекспир. Умира от пневмония.

Публикации:

Поезия:

СКРЪБТА УМРЯЛА, СЪНУВАХ…/ превод: Йосиф Фаденхехт/ брой 125 февруари 2020