ЖИВОТ И СМЪРТ
превод: Петър Велчев
ЖИВОТ И СМЪРТ
Блажен, комуто златни дни
Бог дал е, както на малцина:
живот - за вино и жени,
и смърт - за скъпата родина.
НЕ ЗНАМ ЛЮБОВ ЛИ…
Аз не знам: любов ли е
или жар това?
Но душа и тяло
огънят терзае.
Моят лик ту блед е,
ту поаленява.
Утро или залез
в мен запламтява?
Двете ме изпълват,
сякаш в неразлъка:
утрото е радост,
залезът е мъка.
Знам, че не за пръв път
аз жена обичам -
но да е последна,
вече се заричам.
Любовта орлица
вдига ме в небето
или с остри нокти
къса ми сърцето.
ОГЪН
Аз не искам тук да гния,
сякаш съм върба край блато.
Нека мълния срази ме
като дъб сред знойно лято.
Огън искам! А водата
нека жабата я вкусва -
или скучен стихоплетец,
раждащ квакащи изкуства.
Огън, ти си ми стихия!
Мръзнало е мойто тяло,
в люта зима съм треперил,
но сърцето е пламтяло.
Отвърни ми ти, девойко,
на страстта със страст гореща!
Ако хладно ще ме гледаш,
за какво е нашта среща?
Хей, кръчмарю, сипи вино!
Но ако си го кръщавал,
в пода чашата ще счупя
или в тебе, гнусен дявол!
Жар любовна, жар от вино -
тъй животът е чудесен.
Ако нещо не достига,
то е огнената песен.
Песен звънка нека лумне!
А пък който не умее
жар в сърцата да разпали,
нека мигом онемее!
Аз не искам тук да гния,
сякаш съм върба край блато.
Нека мълния срази ме
като дъб сред знойно лято.
