(откъс от поема)

Роберт Рождественски

превод: Марко Марков

Аз -
по заповед на сърцето си червено -
заклевам
сърцето си
в този час,
говоря
за Владимир Ленин
и за главното в нас.
Ето,
смъквайки старата си кожа,
светът тръгва към светли дни.
Започват
планините с подножия.
От Ленин
започваме
ний!
Ние цели столетия чакахме
и побрахме в себе си -
виж! -
всички въстания против мрака,
мислите
на всички Комуни
на Париж!… Неотстъпчиви, вечно заети,
крачим ние без път почти…
В историята няма пътни съвети:
„Остър завой!
Внимавай ти!”
Завоите бяха ненаситни.
Пронизващи
като тръпка страх.
Дори най-силните
залитаха,
слабите -
падаха в прах.
Пареха съмнения и опасности.
От всички страни
се надигаше
вой…
Но имаше на земята
Партия,
която
създаде
той.
Светът
за нея
да гарантира
е готов пред бъдещето така!
И на пулса
на родината
опира -
вечно! -
ленинската ръка.
Той -
връстник на всички поколения
жител на Прага,
Хавана,
Берлин,
на всеки час.
И се изкачва
Владимир Ленин
по широките стъпала
на столетията
към вас!
Виждам
по-ясно от самата ясност
да се сплотяват
редовете ви
в света,
хора,
с ленинска гениалност,
хора,
с ленинска чистота…
Множество!
Не един,
не двама.
Израстващи като гори…
И по вселената
неголяма
се разнасят
гласовете - искри.
Нали затова се и трудим.
Търпим студ и зной,
крачим в бой…
Едва
е почнало да се буди
това наше
земно кълбо!
Прозвучи,
сигнал за настъпление!
Слънце яростно,
дай светлина!
Всичко е пред нас!
И Ленин
като младост
е пред нас.