АРЕНА
превод: Наталия Недялкова
АРЕНА
Аз съм, деца, вселенски салон,
небесно гнездо, звезден балон,
заградено пространство, заключено време,
най-хубав кораб с котва към него!
Аз съм, деца, вълшебен мотел,
шумен тунел, обърнат котел,
светъл вагон, препълнена соба,
отворен дом във всякоя доба!
Аз съм, деца, кутия сияйна,
кътче уютно, приказка тайна,
утроба цветна, поприще гласно,
очертано пространство, остров прекрасен!
Аз съм, деца, слънце планета
в желания тя се върти,
в сънища шета!
КАКВО Е ТОВА - ЖИВОТЪТ
Животът е път с много борби,
вечен двубой, падни и стани,
бърза река, скала висока,
бойно поле, друм без посока,
окрилено желание, радост кратка,
шумна кавга, любов сладка,
пълни къщи - празни тави,
животът е цирк в много глави!
СТАРОТО УЧИЛИЩЕ
Тъгата ми днес, друже, разбери -
училището старо затвори своите врати.
Нажали се, смълча се, усмивки вече няма -
от него се изсели детската гълчава.
Лицето му се сбръчка без тези хлапетии,
напълно оглуша и в тишина потъна.
Превърна се в гнездо на хълма изоставено -
във дланите на вятъра от всички е забравено.
Днес болката ми, друже разбери -
училището старо затвори своите врати.
Безмълвно с учениците то се сбогува:
До вчера го изпълваха с живот. Днес - нищо не се чува.
КАЗВАТ МИ?
Казват ми: Хей, ти, детище лудо,
защо, брей, си станал такова смешно чудо!?
От дома си бягаш, ветрове гониш,
пред чужди врати все нещо рониш,
нощем срещу звездите като куче лаеш,
сянката своя не си я знаеш,
ни школото свое, ни своето търпение
ни славей-пиле в съня дето пее
не си го знаеш и своето кутре
ни какво ти чака от днес за утре…
Казват ми и навсякъде само ме корят,
с обиди тежки мачкат, тъпчат и горят,
искат да ме превърнат в зализана букла,
в най-покорно дете - навита на пружина кукла,
послушен робот без сърце, бездушен,
куче със синджир, вързано за гуша…
Казват ми, мъчат ме, гневят невъзможно
рой примки ми плетат, щавят като кожа…
И защо? Защо? Зер не знаят, че и те
са били вълни сред бурно море!
САМОТАТА Е БОЛЕСТ ТЕЖКА
Не е лъжа, не е смешка,
самотата е болест тежка.
Намери ли си веднъж подходящо место,
омеси ли в нас своето тесто,
мир и покой не ни дава,
тежки мисли все ни навява,
все ни къса, все ни дърпа,
всички наши гледки размътва,
всички желания наши краде,
като термит ни гризе и яде.
Не е лъжа, не е смешка,
самотата е болест тежка.
МОСТ
Всеки мост,
докъдето и да е
едно едничко знае -
път да бъде,
който впряга
два отсрещни
бряга.
ПРЕДЕЛ
Предел се създава от блясък,
от пламък, камък, от пясък,
от треви, плевели, сламки
от ребра, стъбла, клонки малки,
от плочки, точки, трапчинки сладки,
езерца, реки и от капки,
от ниви, гриви, дрешки,
от гори, зори и от смешки,
от бърлоги, примки, врати
от поглед, с който улавяш и ти.
КАКВО Е ЛЪЖАТА
Веднъж ме попитаха:
„Лъжата какво е
и дали и тя има
достойнство свое?”
Отговорих:
„Лъжата е ласка,
гримирана маска,
лицемерна глава
и вятър в тава!
Тя взима, не дава -
достойнство няма”.
ЧЕТИРИЛИСТНА ДЕТЕЛИНА
Аз съм брошка зелена и чиста -
детелина четирилистна!
Ливадите на ревера си ме закичват.
Облаците чрез дъжда при мен дотичват!
Който деня си с мен украси,
в храма на щастието той ще стои!
Аз съм брошка бляскава, чиста -
детелина четирилистна!
