Михаил Кузмин

превод: Иванка Павлова

***
За мене пещера е тази светла стая,
а мислите ми тук са птици най-различни
и стиховете ми на акатист приличат -
мечтая за любов, че моя вяра тя е.

Елате тук при мен - смутен, тъгуващ, весел,
плах или натъжен без пръстена венчален,
та бремето ви аз - и светло, и печално,
като ненужна вещ на гвоздей да провеся.

На радостта със плач, със смях на всяка рана
да отговорим и четейки акатисти,
ще чувстваме, че те са лек, наслада чиста,
и сякаш всичко тук от слънце е огряно.

Прозорче свети пак над тление и нежност,
тъгата като свещ горяща се стопява -
към щастието път пред нас се появява,
когато се простим със тъмните копнежи.

1907

——————————

***
Светлая горница - моя пещера,
Мысли - птицы ручные: журавли да аисты;
Песни мои - веселые акафисты;
Любовь - всегдашняя моя вера.

Приходите ко мне, кто смутен, кто весел,
Кто обрел, кто потерял кольцо обручальное,
Чтобы бремя ваше, светлое и печальное,
Я как одёжу на гвоздик повесил.

Над горем улыбнемся, над счастьем поплачем.
Не трудно акафистов легких чтение.
Само приходит отрадное излечение
В комнате, озаренной солнцем не горячим.

Высоко окошко над любовью и тлением,
Страсть и печаль, как воск от огня, смягчаются.
Новые дороги, всегда весенние, чаются,
Простясь с тяжелым, темным томлением.

Ноябрь 1907