Михаил Кузмин
Михаил Алексеевич Кузмин (6(18).Х.1872 - 1.03.1936) е руски поет, прозаик, драматург, литературен критик, публицист, преводач, композитор, член на Съюза на руския народ (СРН) от 1905 г., православен патриот. Роден в Ярославл в дворянско семейство, придържащо се към старообрядчеството, детството си прекарва в Саратов, от 1885 г. живее в Петербург. В края на 1890-те - началото на 1900-те г. пътешества в Египет, в Италия, по строобрядските места на руския Север. Печата от 1905. Учи в гимназия, после в Петербургската консерватория (от 1891) при Римски-Корсаков, но не завършва. Присъединява се отначало към символистите, после към акмеистите. В 1910 г. пише програмната си статия „За прекрасната яснота”, в която декларира “аполоническата” концепция за изкуството с присъщите й изисквания за стройност, яснота, логичност, чистота на стила и строгост на формата. Сборници с поезия „Мрежи” (1908), „Часовници на любовта” (1910), „Есенни езера” (1912), „Глинени гълъбици” (1914), „Ватман” (1918), „Нетукашни вечери” (1921), „Александрийски вечери” (1921), „Ехо” (1921), „Параболи” (1923), „Пъстървата разбива леда” (1929), повести „Криле” (1906), „Приключенията на Еме Лефеб” (1907), „Мечтатели”, „Покойница вкъщи” (1914), романи „Плаващи пътешественици” (1915), „Чудесният живот на Йосиф Балсамино, граф Калиостро” (1916), „Тихият страж” (1916) и др. Автор на сборника „Комедии” (1909). Статии за изкуството - сборник „Условности” (1923). През 1915 г. публикува „Военни разкази”. След революцията остава в Русия и се занимава с преводи (Шекспир, Гьоте, Петрарка, Бокачо, Байрон, Мериме, Рение, Апулей, Уайлд, Анатол Франс, Реми де Гурмон, Д’Анунцио). Пише оперети и вокални цикли, музика за драматичен театър. Оставя обширен „Дневник”. През 1914-1918 г. излизат Събрани съчинения на Кузмин в 9 тома. Умира в бедност на 63 г. в Ленинград. Погребан на Волковото гробище. На български е превеждан от Сава Чукалов, Ася Григорова, публикувала през 1995 г. книгата с негова избрана лирика „Есенни езера”, Никола Инджов и др.
Публикации:
Поезия:
МОИТЕ ДЕДИ/ превод и бележка: Никола Инджов/ брой 33 октомври 2011
РУСКИ ПОЕТИ/ превод от руски: Красимир Георгиев/ брой 53 юли 2013
ЗА МЕНЕ ПЕЩЕРА Е ТАЗИ СВЕТЛА СТАЯ…/ превод: Иванка Павлова/ брой 124 януари 2020
