Константин Балмонт

превод: Крум Йорданов

***
Аз обичам горските треви
ароматни,
и целувам: забрави
безвъзвратно.

И камбанните молби
яркозвънни,
свисналите на река върби
полусънни.

Очертанията на лице
неизвестни,
сенките на две ръце
безтелесни.

Всичко, що ме мами в знак
на загадка
и ранява ми сърцето пак
с тайна сладка.

——————————

в. „Комедия”, г. ІІІ, 24.09.1926 г.

ДО ПОСЛЕДНИЯ ДЕН

Може би, когато си отидеш ти от мен,
ти ще бъдеш с мене хладна сред безброя,
но целунала живота до последния си ден,
о, другарко моя, ти ще бъдеш моя.

Зная аз, че нови ще придойдат страсти,
с друг ще се забравиш в брачния алков.
Но в паметта ти прежни образи ще властват
и ще тлее гордо старата любов.

И ще бъде сладостен мъчителния миг: -
и в лъчите на всеки минал ден,
с други се загледала в безсмъртния ми лик
ти ще да възпламнеш - спомнила си мен.

——————————

в. „Нова комедия”, бр. 95, 1926 г.