Тевкрос Антиас

превод: Божидар Божилов

В тоз палещ час
са белите коси
и преждевременната старост страшна мъка.
Косите почерняват,
стават юношески,
като сърце, което не старее.
Старци: младостта не отминава,
догде борбата я храни
със пламъци и карамфили,
с работа и вяра.
Хайде, хоп! Ето ни на хорото,
на една възраст всички сме отново.
Здравей, другарю беловлас,
ето ти кърпата, почни
да водиш пръв хорото,
подканяй младите да се захванат,
както във всекидневното хоро на борбата
за радост на човека и за пролет!
Все дръж ръката си високо вдигната,
не сваляй кърпата
от народа везана
и напоена със сълзите
на толкова деца, на толкоз майки!

Хайде, хоп! Ще пея аз, догде се пръснат
пречупените кръстове наоколо,
догде тайфунът грабне и захвърли
в морето телените смешни мрежи
под саркастичния смях на вълните,
под празничните викове на чайките опиянени.
Тегли към нас за ръката, другарю,
тегли стройната, синеоката,
която идва, приближава,
във веселбата на жертвата радостна.
Ела, скъпа наша свободо,
поведи хорото ни,
развей кърпата!
За теб я ние извезохме,
за теб я сълзите намокриха,
за теб пламват мъките,
ох, бедни народе!
Заради теб пие и се опива
любовникът ти - слънцето.

Вървим на хоро заловени,
хоп-хоп, хайде, давай! -
очакват ни световете
на болката и очакването
да пристигнем при тях като листи
от златната роза на нощта,
като пламъци под огнената колесница на Фаетон,
като лъчи по крилата на Свободата!