Кемал Йозер

превод: Хасан Карахюсеинов

Напредваме
по равнина, в която последните си крачки
е извървял Вапцаров.
Напредваме
от страни различни надошли,
рамо до рамо,
по пътя на Вапцаров.
И на всеки от нас е известно -
по неговия път се стигна вчера
до слънчевите светове
и пак по неговия път ще стигне
слънце до безслънчеви места.
Очакват нашите уши
звука на изстрела;
куршумите да долетят
от цевите.
Очите ни са впити
в аления карамфил.
И усещаме внезапно как,
заедно със изстрела,
въздухът ни блъсва във гърдите.
И ето, в този миг,
откъснати един от друг,
се разпиляват
стихове на песен.
И всички ние, на езици разни,
припяваме в единен глас
на тази песен в тишината:
юмруците ни - свити,
сърцата ни - бушуващи.
И заедно със наште гласове,
от мястото, където е убит Вапцаров,
ята от гълъби струят към висините.