Соня Серафимовска

превод: Наталия Недялкова

НОЩНА БЕСЕДА

На татко ми, с цялата любов и уважение.
Нощните ни беседи продължават някъде там…

Нощ и ден.
Нощ, ден, всеки ден…
Стрелките на часовника
отброяват зима, лято,
плач, смях,
кратките дни и дългите нощи,
думите, които извиват хоро…

Толкова е ясен образът ти нощем,
а денем си сянка, която ме следва.
Силен вятър, който докосва гърба ми.
Невидимата ти ръка извайва за мен
крила небесни, крила ангелски,
крила серафимски.
Леки и красиви.

За да може
денят ми като час да мине.
И да настъпи нощта.
Тя ще е тежка и ще е дълга,
но ще е само наша -
за нова нощна беседа.

ВЛАКОВЕ

Щастието не може да скрие
тъгата в очите ми, която е моят спътник.
Тя познава душата ми -
калейдоскоп от безброй образи.

Черните влакове отнесоха блясъка
на стъкълцата, върху които е нарисуван животът -
от детството до разделите,
хората, които те искаха
и винаги благодариха за обичта.

Сълзите от детството и сега
препълват очите с онази тъга,
видима само за онези, които
успяват да проникнат в душата ми.

Влакове черни и скърцащи,
ръце протегнати,
когато остават празни, боли,
докато те заминават в далечината
и отнасят любимите.

За теб остава немият плач,
заседнал в гърлото.
И пищяща мътилка, която
прокарва черна бразда през живота.

ТЪРСЯ ТЕ

Търся те в градовете,
виждам те в улиците,
виждам те в парковете,
виждам те в къщите,
взирам се в теб до безкрайност…
Търся те в книгите,
имам те в песните,
твоят образ е възпят и в стих.
Teб те възпяват, възпяват и нея.
Горда е, че е над всички,
нищожна, коварна и неосъзнаваща,
че срещу нея стои вечност,
че срещу нея се е изправил гигант.

НАКАЗАНИЕ

Спомняш ли, как исках да подаря,
огън за душата ти, запален
от пламъка на искрите в очите ми..
И да ти стана светлина.
Но… ти си наказан топлина да не усещаш
и нищо, нищо няма да бъда за теб.

Минах днес.
Беше тихо.
Дойдох да чуя твоето мълчание,
с което каза всичко.