Алфонс Але

превод: Евгения Динкова

Нея година - спомням си, сякаш беше вчера - макар че толкова неща се случиха оттогава, Войната, Комуната, откъсването на Източните ни сестри (1), а по-късно и подаването на оставка (оттеглена за щастие) на г-н Фероди (2) и т. н., и т. н., … нея година както казах по една случайност 31 март се падаше в четвъртък.

Вследствие на някои прекалено тъжни, за да бъдат оповестявани в тия колонки за развлечение обстоятелства, баща ми, прилежен селски раздавач, гордост на съсловието, ме беше пратил за известно време при една моя леля, достойна за уважение жена, но малко своенравна, която живееше в малко рибарско селище в близост до нашата околия.

По него време не бях още чел „Морски преглед” (3) и всичко свързано с мореплаването, хора и приспособления, будеше в мен жив интерес.

Корабите-вестоносци, тримачтовите платноходи за далечни плавания, крайбрежните шхуни, рибарските лодки, дори най-невзрачните корабчета привличаха моя прехласнат момчешки поглед.

И мечтаех за далечни брегове и морета, мечтаех за екзотизъм.

За далечни морета! Ох, магията на думите: далечни морета!

Божичко, как се променя човекът! Днес думите далечни морета, дори когато ги срещна в някой престижен текст или някой ги изрече пред мен на глас, не ми правят никакво впечатление… (Старост, отпадналост може би )…

Но да се върнем на споменатия 31 март.

Или по-скоро да се върнем на следващия ден на тази дата, който по желязната логика на нещата се падаше в петък.

Петък, ден на пост и въздържателство.

Леля ми - горката! - се ръководеше във всичко от дълбоко религиозни принципи.

- Густавчо (4) - ми казва тя, - днес няма да ядем месо, а риба и зеленчуци.

Понеже много обичам и двете, съгласих се на драго сърце.

- Само че - продължи възрастната ми роднина - понеже тая заран съм малко уморена, ти ще идеш в рибарницата… Гледай да не ти откраднат парите.

И ми сложи в ръката монета от пет франка.

От горд по-горд ето ме на път към пристанището.

Точно по това време от завърналите се кораби рибарите вадеха стотици кошове пълни догоре с всякакъв вид риби с цветовете на дъгата, току-що извадени от водата и пърхащи насам-натам, явно неспокойни каква съдба им е отредена.

Неземно очарован, забравил за какво ме бяха пратили, стоях като закован, завиждащ на новака, не по-възрастен от мене, но толкова щастлив, толкова възмъжал !

Внезапно, поради някакво невнимание от страна на рибарите един от кошовете се катурна и от него се изсипаха калкани, морска треска, шперлинги, скумрия и т. н., и т. н.

За по-малко време отколкото е необходимо за да се напишат тия редове някои от тия морски обитатели забиха обратно нос в естествената си среда, последвани от сочни псувни от страна на капитана на кораба.

А аз, малкият глупак, какво мислите че правех през това време?

Ах! Хубаво я наредих!

Без да мисля, инстинктивно се бях втурнах с ръце напред, сякаш за да попреча на рибите да избягат.

Беше ли моя работа?

Хубавата монета от сто петака (5), която стисках, изхвръкна от ръката ми.

Като се търколи по гладкия гранит на кея, екюто на леля ми заби и то безвъзвратно нос в Амфитрита (6).

Сега тия неща ми изглеждат отдавнашни, толкова отдавнашни, че мога само да им се смея и да кажа: Каквото станало - станало!

За да не видят другите наоколо как плача и се пукам от яд, бързо се отдалечих.

Горд малчуган бях все пак!

Ами сега?

На противоположния край на заливчето, където се разиграваше тази драма един добър възрастен рибар забеляза, че плача.

Подсмърчайки, разказах каква беда ме бе сполетяла.

- Не се тревожи, моето момче… Гледай, тъкмо рибата кълве!

Това беше самата истина, рибата кълвеше.

За по-малко време… и т. н. опитният рибар улови с въдицата си една великолепна морска треска, от тия дето бяха изскочили от коша, а малко след нея друга една риба, с не чак толкова благозвучното име скумрия.

Следващия ден на обяд двамата с леля ми решихме да опитаме треската.

Внезапно леля ми нададе вик!

Наивният читател откърмен с четива за Венеция и Генуа е готов да си каже в тоя момент:

- В корема на треската лелята на автора открила една лъскава монета от сто петака.

Избийте си това от главата, романтични читатели.

Моята знаменита леля откри само монета от петдесет сантима.

Останалите четири франка и петдесет бяха открити на по-следващия ден в мераклийски забъркания сос на скумрията.

Вие как я мислите, такъв е животът!

——————————

Бележки:

1. Източните ни сестри - Елзас и Лотарингия, които Франция загубва през Френско-пруската война (бел. прев.)
2. Морис дьо Фероди (1859-1932) - дългогодишен актьор и акционер на Комеди Франсез (бел. прев.)
3. Морски преглед (Revue Maritime) - месечно издание, издавано от 1816 г. досега (бел. прев.)
4. Лелята на автора неизвестно защо никога не се съгласи да нарича племенника си другояче (бел. авт.)
5. 1 франк = 20 петака =100 сантима; 1 екю = 5 франка = 100 петака = 500 сантима (бел. прев.)
6. Амфитрита - в гръцката митология една от Нереидите, съпруга на Посейдон; тук: във водата (бел. прев.)