Яков Аким

превод: Марко Марков

***
Дъжд на площада. Дъжд.
Пелена в полукръгли прозорци.
Минувачите виждам, блестящи и мокри,
и колите блестящи,
регулировчика,
с ослепителна капка нежност в очите.
Суетня на площада. Суетня.
Грижи и работа,
работа
и грижи…
От прозореца виждам -
моят редактор
надвесен над моите книги.
За децата съм писал.
И за летния дъжд.
За това как момчетата
танцуват под водостоците…
По ручеите пусках
римуваното свое детско корабче.
Бягаше, бягаше то по течението,
не се връщаше към изворите.
Кораб мой,
нека се върнем в далечното наше пристанище,
в момента на детството.
Наклони платната си към улиците,
където света постигахме,
както момчетата се учат да плуват…
Помня, в отряда
разпределяхме сигурно грижите.
И се поделяхме
между тетрадки,
утринни хрупкави ябълки,
и продупчени лодки,
и залъци ръжен хляб…
С колко горестни зими,
с дъждове безконечни и смутни
бяха дарили земята онези,
алчни, жестоки и зли…
Летен дъжд,
от света всички черни мисли измивай.
Да правим света сме длъжни,
мъдри деца.
Отмина дъждът.
В колите товарят книги.
Към човечеството поемат
доучилищни книги за възрастни.
За да могат възрастните
към детството си да се завръщат.