Александър Блок

превод: Крум Йорданов

***
За доблести, за подвизи, за слава
забравих аз на горестния свят.
И сам стоех в почуда и забрава
пред твоя възхитителен портрет.

Но час дойде, напусна с безпощада
ти моя дом и сключих аз ръце.
Ти своята съдба на друг отдаде,
и аз забравих скъпото лице.

Летяха дни с проклятия в безброя…
Вино и страст терзаха ме безспир.
И спомних си за теб пред аналоя,
и теб зовях и младостта на пир.

Аз теб зовях, но ти не се обърна,
аз сълзи лях, но ти не дойде пак.
Ти в сини плащ печално се загърна,
и в синя нощ напусна моя праг.

Не зная где приют сред таз пустиня
намери ти, останала без вожд.
Аз крепко спя: сънувам плаща сини,
със който ти замина в синя нощ.

Аз не мечтах за подвизи, за слава.
Отиде всичко. Младостта е прах!
Портрета ти сега в забрава
от масата аз сам прибрах.

***
Тъй неизменен и невинен -
ти остави ме в моята шир,
а тъмний бряг е тъй пустинен,
в морето - кораби безспир.

Ще срещнеш кораб бързотечен,
безумно сини небеса -
над шир безбрежна, безконечна.
Душата вижда небеса!

Но шир пустинна и спокойна,
а аз все тоя - със гребла,
и аз все пея стройно, стройно,
със родни кораб сред мъгла.

Ти остави ме с кораб в бури,
той чужд е в твоята съдба, -
че не веднъж в мъгла лазурна
за тебе плаках аз с борба!