Платон Воронко

превод: Иван Карадачки

Волен кон,
но волност все не стига.
Болка го гризе, дрънчи верига.
Има гроб в полето - там отива,
неспокоен вее буйна грива.
Жив е още партизанин там. И ето -
стрелна се духът му над полето,
свирна той
и кончето му в здрача
долетя, сниши се и ездачът
там, през моста, за отплата сетна
се понесе… Екна взрив и светна.
С черна жал препусна кон далече,
гроб юнашки той не спомня вече.
А от болката крила му раснат,
кон войнишки не е - той пегас е.
И такъв ще го запомни всеки,
за да е отрядът жив навеки.