Ирина Путяева

превод: Марко Марков

Далечни сме, макар един до друг.
Зоват ни пътища различно бели.
И трудно е да се открием тук,
под дрехи карнавално смели.

Объркали лица в пореден ход,
забързани към изхода не знаем
дали добре играем на живот
или в живота си добре играем.

И пада много смях около нас -
край мене само паяци съзирам.
Да смъкна маска често искам аз,
но кожата си всеки път раздирам.