„А ТОЙ НЕУДЪРЖИМО ТЪРСИ БУРИ…“

Стефан Коларов

М. Ю. Лермонтов (1814-1841) е сред моите незаменими, любими поети, които чета постоянно през целия си живот още от ученическите години, когато учителката по руски Стефка Христова ми даде томчето с негови стихове.

Затова по случай 205 години от неговото рождение преведох две малки стихотворения, които са всепризнати негови шедьоври.

Онези, които обичат неговото творчество, ги познават и в оригинал - за мен съвършени, но през последните десетилетия у нас все по-малко малко се учи великия език на Пушкин, Достоевски, Толстой и на Лермонтов, затова ги преведох, въпреки че техни преводачи са били Людмил Стоянов, Иван Добрев, Марко Ганчев, Найден Вълчев и др.

ПЛАТНОХОД

Самотен платноход белее
в безкрая на морето синьо.
Защо за брега роден не милее?
Защо решил е да замине?

Вълни се мятат, вятър свири
и мачтата се гъне и скрипти.
Уви, - той щастие не дири
и не от щастие трепти.

Под него светла струя от лазура,
над него златен слънчев рой…
А той неудържимо търси бури,
за да намери в бурите покой!

ВТОРОТО СТИХОТВОРЕНИЕ е без заглавие, но отразява много ярко творческата същност на автора и неговото романтично виждане за поетичните блянове и творческата участ.

НЕ СЪМ БАЙРОН, не го допускам,
аз съм непознат избраник,
гонен като него навред странник,
но душата ми е руска.
Започнах млад, ще свърша млад.
Умът ми ще постигне малко.
А товар безценен и богат
лежи на душата в океана.
Кой на мислите ми светлината
ще разкрие, океан дълбок?
Кой ще ги разкаже на тълпата?
Аз съм или никой, или бог!

Когато Лермонтов публикува „Смъртта на поета” след гибелта на Пушкин, стихотворението разтърсва цяла Русия. Младият неизвестен на никого Михаил Юриевич Лермонтов се изправя предизвикателно и въпреки последвалите репресии продължава да твори и създава поредица от произведения в лириката и прозата, които му донасят слава и приживе, и след неговата смърт, когато само на 27 години е убит от своя съвипускник Николай Мартинов - заради стара вражда, ревност или сляпа сила на съдбата, която често погубва гениални творци.

В. Белински безпогрешно още в ранните изяви на наследника на Пушкин забелязва неговата изключителна дарба:

„По дълбочина на мисълта, по великолепие на поетическите образи, по увлекателна, неотразима сила на поетичното обаяние, по жизнена пълнота и типична оригиналност, по излишък на сила, която блика като огнен фонтан, неговите творения напомнят творенията на великите поети.”

Безсмъртни остават неговата лирика, в която се открояват и поемите „Мцири” и „Демон”, романът „Герой на нашето време”, както и неговият горд образ на бунтар и търсач на далечни простори!