Аркадий Малашенко

превод: Марко Марков

***
Кой ни оставя хороскопи?
Тревожен вятърът снове,
и виждам наяве окопи:
около мене - светове.

Мъстта от всичко най е мъчна
и съвестта ми пак зове,
и повиквателна ми връчва:
около мене - светове.

Тръби тръбачът ни отново:
Не на почивката! Стани!…
В сърцето яростното слово
като бикфордов шнур дими.

БЕЗСМЪРТИЕ

И сърцето обхожда земите,
гдето бащите са
пръст и синева.
Няма там пиедестали
гранитни,
а наоколо - само трева.

Не за слава вървях през дните
и за слава не съм мечтал.
Като хилядите очи, за които
не прахосват ценен метал.

Аз работех като пехотата,
вечен син на една висина.
Нека съхна, капчица потна
на лицето на мойта страна.

Този век неуморно аз моля
за пощада,
своя труд не пестих,
за да може пиедестал волен
да ми стане поне един стих.