Георгий Граубин

превод: Марко Марков

Сестра ми, моята сестра,
в подреждането е добра.
Настъпва утро и настава
в дома ни страшна врява.
Тя търка своето чело:
- Не е на място туй стъкло
и тази ваза, и дивана,
и гардероба, до тавана
разперва своите крила -
да ги преместим ти ела.
И тръгва като параход
към хола скрина с пълен ход.

И в къщи странен ред цари:
виж - огледалото искри
във кухнята, а гардероба
в галоп към хола тропа-тропа,
и нашта котка с поглед син
е вече котка върху скрин.
Из спалнята е минал вихър,
личи как бавно е затихвал.
А двата мамини портрета
качени са върху бюфета.
Говори моята сестра:
- Това е работа добра!…

От работа се връща мама
и почва новата промяна.
Диванът, масата, кревата
запяват песничка позната.
Отново като параход
си плува скрина с пълен ход.

Сред този ред необясним
да се живее е неловко.
Решихме да възстановим
добрата обстановка.
Баща ми сложи очила
и взе пирони и тесла.
Креватът приковахме в миг
към пода, после стана
все същото сред стон и вик
и с гардероба, и с дивана.

И вече всички сме спокойни -
очаквам действията бойни.